Rojen pyramids

Красиви места за разходки около Сандански

Видеo от едно от пътуванията ни около Сандански можеш да гледаш в края на публикацията!

В последните години така се случва, че поне един – два пъти в годината с Йоанна се озоваваме в района на Сандански и през тези пътувания успяхме да си намерим няколко доста любими места в близост до града. В този пост ще ви разкажа за тях.

Започвам списъка с водопад, а именно Попина Лъка

Наскоро заснех едно видео по поръчка на община Сандански и то започва при този страхотен двоен водопад. Благодарение на сценария на видеото видях за първи път какво представлява Попина лъка и директно се влюбих в мястото. Ето няколко кадъра от водопада, за да видиш и ти каква красота е наоколо:

А ето тук можеш да изгледаш и видеото за Сандански, което споменах по-горе:

Макар заглавието на статията да е за разходки, първото място от списъка е за малко по-мързеливите, защото до него лесно се стига с кола и водопада е на 2 минути от паркинга. Не, че не може да се иде и пеша, но за мен е супер така, за да мога да съчетавам по няколко дестинации при едно ходене.

За локацията на Попина лъка в Google Maps цъкни тук.
Намира се на 35 мин от центъра на Сандански с кола и на 2 часа и 25 мин от София.

При този водопада е добре да се иде в сутрешните, или обедните часове, защото следобед слънцето се скрива от планините наоколо. Идеално за комбинация с някоя от другите локации от списъка ми, на която да наблюдаваш залеза.

Второто място е директно в самия град и това е парка Свети Врач

Тук сигурно ще си кажеш, че едва ли градския парк е нещо толкова готино, че да го слагам в списъка, но повярвай ми – тук му е мястото. А посетиш ли го ще разбереш защо.

Воден басейн, където можеш да караш водно колело, или да храниш птиците. Много пространство за разходки с красиво озеленени площи наоколо. Мисля си, че и есента ще е много красиво с нападалите листа по алеите. Виенско колело, красиви пауни и други видове птици, красиви мостове над реката и всичкото това на метри от места за хапване и кафенце – мисля, че комбинацията е супер, а 100% изпускам и още не малко неща, които могат да се правят в парка.

Във видеото за Сандански по-горе можеш да видиш доста кадри от парка.

Следващата локация ще ти хареса, ако предпочиташ повече природата за разходка пред градския парк. Тук си говорим за Роженските пирамиди.

Те се намират до Роженския манастир, който също горещо препоръчвам да разгледаш, ако ще ходиш в района.

Когато ходим към пясъчните пирамиди, паркираме колата при Роженския манастир и от там има малко изкачване, за да се стигне до най-високата точка на пътеката. Тя свършва при едно много красиво дърво, около което има достатъчно място, че да си починеш малко и най-вече да се полюбуваш на гледката на 360 градуса наоколо. А ако си предвидиш деня правилно ще можеш да се насладиш на страхотния залез в посока Мелник.

До пирамидите може да се стигне и по еко пътека, която започва от Мелник и предполагам ще е доста приятно да се мине и по нея, но вече два или три пъти предпочитаме пътуването с колата. Както съм казвал и преди наистина гледам да събирам по няколко места за посещение в един ден и така да оптимизирам и без това малкото ми свободни дни за пътувания.

За локацията на Роженските пирамиди в Google Maps цъкни тук. Разстоянието до тях от центъра на Сандански е 45 мин. А от София – 2 часа и 30 минути.

Страхотно се съчетават с нощувка, или поне хапване в Мелник.

Това е и следващата точка от списъка ми - Мелник - най-малкия град в България

Няма да влизам в детайли за историята на града, за нея има изписано страшно много, а аз не съм спец по това, но определено ще ти кажа да се разходиш по каменните му улици, да хапнеш в някоя механа и да пробваш хубавото им вино. Няма да съжаляваш!

Като едно задължително място за посещение ще ти предложа Кордопуловата къща. В пещерите-изби снимахме и атмосферата беше много приятна и запомняща се.

За хапване бих препоръчал Механа „Света Варвара”, която е точно до Кордопуловата къща и удобно се съчетава.

Ето го Мелник и на картата, ето тук.
А за Кордопуловата къща цъкни тук.

Като пета локация в списъка ще сложа къщата на баба Ванга - Рупите

Определено място, което е хубаво да се види и най-вече усети. Красиво е, има какво да се разгледа, има си даже мини зоопарк, а точно до парк-музея можеш да намериш и Минерални извори Рупите, където да се топнеш в топлата вода.

За любителите на историята съвсем наблизо е и Хераклея Синтика.

За някои от тези локации, започвайки с къщата на баба Ванга разказвам в този влог, който направихме при едно от посещенията ни във Вила Синтика – място, което бих препоръчал за нощувките докато обикаляш из Сандански и региона.

В заключение

Комбинацията на изброените по-горе места в един уикенд може да доведе до едно страхотно изживяване, подходящо както за семейно пътуване, така и за лов на красиви кадри по изгрев и залез слънце. Препоръчвам го на всеки, решил да обикаля в тази част на България.

Има доста места, които хората обикаляли в този район повече от мен ще кажат, че са дори по-добри, но с този пост определено не спирам с разходките до и около Сандански.

Ето няколко местенца, които съм си набелязал и искам да посетя съвсем скоро, като за всяко слагам локацията му в Google Maps, за да можеш да ги разгледаш и евентуално избереш да съчетаеш с някои от споменатите в статията ми:

В Пирин бих се разхождал навсякъде, така че списъка не се изчерпва тук. За следващите локации ще разказвам в следващи постове.

Ако посетиш някое или всичките места от списъка ми – драсни някой ред в коментар под статията, или на лично в Instagram, с впечатления и да кажеш дали очакванията ти са се покрили.

Надявам се тази статия да ти е дала някои добри идеи за пътувания, а аз започвам да подготвям следващата. Докато тя е готова можеш да прочетеш също и тези:

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook и Instagram.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или препоръки, не се колебай да ми пишеш.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!


Travel in Petra

Петра - какво да видиш и правиш на това магично място

Видеа от пътуването ни из Йордания можеш да гледаш в края на публикацията!

 

Една от главните забележителности и нещото, заради което повечето хора посещават Йордания е каменния град Петра.

Той е едно отделно преживяване от всичко друго в страната. За това и ще посветя отделен пост на него, за да ти разкажа повече за това, което видяхме и какво те съветвам да видиш и правиш в Петра. Да започваме!

Града до Петра се казва Wadi Musa и е най-удобното място за спане преди и/или след посещение в Петра, за да имаш максимално много време през деня там.

Казвам това, защото ми направи впечатление, че много хора си взимат еднодневен билет за комплекса. В този случай искаш да вземеш максималното от този ден.

Препоръките из нета са за влизане максимално рано ако искаш да няма тълпи от хора и особено ако си там на малко по-топло време от това, в което бяхме ние.

Пристигането ни в Петра

В нашия случай това не стана, защото сутринта тръгнахме от Акаба, а от там са си 2 часа и половина път с кола, като заради минаването през планините, където имаше малко сняг се движихме с ниска скорост. Местните не са свикнали много много на сняг и за това дори тези малки количества объркваха нещата.
Разбира се, че и с идване от Акаба можеш да влезеш рано, но това е в комплект с много ранно ставане и разбиране с шофьора да дойде рано. В нашия случай не цялата компания беше ЗА да ставаме толкова рано и за това се съобразихме.

Пристигнахме около 10 часа във Wadi Musa, минахме набързо през хотела да си оставим багажа в стаята за багаж (настаняването беше след 2 часа) и се запътихме към главния вход на Петра, който беше на 3 минути пеша.

Там минахме през касата, където платихме по 50 динара на човек за вход, разпитахме на информация за вечерния експириънс и продължихме към входа.

Веднага те почват с предложенията за язденето на кон или магаре, но определено не смятам, че някой трябва да се възползва, като видях колко зле се държат с животните.

Първата част от разходката

Първата част от разходката малко я провлачихме, в стил “цял ден съм тук имам цялото време на света”, което разбира се не беше добра идея, но за това малко по натам.

Първо минаваш през една малко по-равна част, където наоколо има доста скали, но са по-ниски и заоблени. На няколко места още там има изсечени в скалите сгради и не малко пещери, които местните използват за да прибират животните, а и да живеят в тях.
Малко след тях започва и каньона, който определено е доста впечатляващ сам по себе си – сравнително тесен на места и доста висок. Виж на снимките:

Както ни разказаха след като походиш около 2 километра виждаш и може би най-известната забележителност в комплекса – the Treasury (Съкровищницата).

Супер впечатляващо за мен беше момента, в който през процепа в скалите видях малки части от съкровищницата. Някак магичен момент, който много ми се отпечата в съзнанието. Контраста между скалите и издялания камък, светло – тъмно и усещането за самото място. За съжаление после те удря врявата от навалицата. Спомняш си, дето написах, че е добре да се ходи в Петра рано, нали?

Пристигнахме при съкровищницата, където и духаше и най-много. Ставаше доста силно течение и направо щеше да ни отвее на моменти. След като направихме малко снимки на the Treasury отпред, където е и най-голямата тълпа и няма как да си направиш самостоятелни снимки, се качихме по скалите, за да я видим от високо. Има доста местни, които ти искат пари, за да те заведат на тази тераска, но наистина няма смисъл от това, защото е много лесно. В дясно от съкровищницата е пътя за по-напред в Петра, но ако погледнеш в дясно от него има едно по-широко място, където има доста свлечени камъни. Тръгваш на там и гледайки на дясно ще видиш пътечката с изсечените в скалите стъпала. Следваш нея и за 2-3 минути си горе.

Още малко снимки и от тераската, където имаше спящо коте, на което не му пукаше от преминаващите туристи и страхотна гледак към съкровищницата, беше време да продължим навътре в дебрите на Петра.

Какво да видиш след Съкровищницата

Следващата ни спирка, или по точно разклонение беше една част, подобна на площад, която се разклонява на 2 – едното е главния път за крайната точка на комплекса, а именно Ad-Deir, или както го наричат всички – манастира. Ние тръгнахме по другия път, който след изкачването по около 450 стъпала (така ни казаха на информация, не съм ги броил) ни отведе до най-високата точка, от която се вижда по-голямата част от Петра. Може да намерите тази висока точка под името High Place of Sacrifice.
Признавам си, това изкачване ни изтощи доста и определено помогна за трудното достигане до манастира.

Около изкачването, или може би по-скоро покрай слизането се разделихме на двойки и всяка една двойка си ходеше с различно темпо. Ние с Йоанна бяхме решили да стигнем до Ad-Deir и с бойна крачка се запътихме натам, въпреки влошаващото се време и надвисващите облаци.

Преминахме покрай доста от интересните места, защото никак нямаше да ни стигне времето ако спирахме на всяко от тях. Ето няколко снимки от преминаването покрай някои от тях:

Дали успяхме да стигнем до Ad-Deir?

Най-накрая стигнахме последната третина от пътя до манастира, която също беше около 2 км според хората от информация на входа. По-голямата част от нея беше супер стръмни стълби, които изсмукаха и последните ни сили, за да стигнем до крайната си цел.
Признавам, че на един или два пъти се зачудихме дали да не се откажем, но все пак бяхме дошли чак до тук и не беше време за мрънкане или отказване.

Достигнахме до крайната цел и по-точно разширението наподобяващо голям площад, къде в единия край се извисяваше манастира Ad-Deir в целия си блясък. Всъщност блестяха капките дъж, които все по-силно се изсипваха върху нас, изгонвайки почти всички туристи, което ни позволи да се полюбуваме на мястото почти сами.

Буквално на площада имаше една жена, която бързаше да си направи селфи и да се скрие и под скалите (имаше нещо като кафене там) се бяха сгушили 4-5 човека и чакаха да премине дъжда.

Въпреки, че бяхме изтощени от изкачването и двамата с Йоанна бяхме страшно впечатлени от гледката пред нас. Това изсечено в скалите сдание не е от този свят. Определено едно от местата, което трябва да бъде видяно поне веднъж в живота.

Ако се изкачиш още малко срещу манастира ще видиш една голяма скала, която отвътре е куха и е като пещера с два изхода, като единият гледа директно към входа на Ad-Deir. Починахме си вътре на сухо 10тина минути, направихме няколко снимки към изсечените скали от входа на пещерата и беше време да се насочим към хотела, за така заслужената почивка на топло. Или пък не…

Спускането по обратния път беше доста по-лесно от изкачването и доста бързо стигнахме до половината на пътя, където вече беше леко нанагорно и ни доизтощи.

Бързахме, защото дъждът от време на време намаляваше, нокогато се засилваше вече не беше леко ромолене а започваше да си вали доста сериозно.

Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая.

Какво стана в хотела и защо топлата стая не беше това, което ни се искаше, можеш да разбереш, като прочетеш ето тази статия за цялото ни пътуване в Йордания:

Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш!

А колкото до Петра – препоръчвам ти да отидеш там – няма да съжаляваш изобщо!

Хвърли едно око и на поста относно бюджета ни за Йордания:

Как планирахме бюджета си за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Надявам се горните редове да са ти били полезни!

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!

Типични туристи…


Как планирахме нашия бюджет за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Видеа от пътуването ни из Йордания можеш да гледаш в края на публикацията!

 

Този пост ще е доста по-къс, защото в него ще ти разкажа как планирахме нашия бюджет за Йордания и кое колко ни излезе в действителност, без повечето информация, която и така и така можеш да намериш ето тук – Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш! Ако ще ходиш там прегледай и този пост – Петра – какво да видиш и правиш на това магично място.

А сега на тема бюджет.
Преди да тръгнем си бяхме сложили таван от 1500лв за двамата с Йоанна, за всичко по време на пътуването.
Цените са в лева, като съм ги смятал по курса, който ми дава Google за обръщане на йордански динари (JOD) в лева.


Ето това е бюджета, който бяхме насмятали преди пътуването (всички цени са за двама ни):

Бюджет за Йордания:

  1. 230 лв – Самолетни билети (които бяха вече купени, може би 5-6 месеца преди пътуването). Това ни беше цената с приоритет за качването, за да можем да си вземем по още една чанта.
  2. 88 лв – Капаро за път – Това е за шофьора, който ни возеше из Йордания.
  3. 88 лв – Остатък за път.
  4. 45 лв – Спане в Акаба.
  5. 170 лв – Спане във Wadi Musa – градчето до Петра.
  6. 180 лв – Спане в Пустинята Wadi Rum.
  7. 350 лв – Jordan Pass за един ден в Петра.
  8. Храна – Не бяхме сигурни как вървят цените на храната, за това нямахме конкретна сума
  9. Други – За непредвидени покупки, които също не знаехме дали ще има и колко ще са.
  10. 12 лв – Застраховки за пътуване в чужбина с покритие до 20 000 евро.

Общо това прави 1163 лв без храната и категория други.

А сега да видим колко всъщност ни излезе пътуването в действителност.

  1. 230 лв – Самолетни билети – Те си бяха толкова – все пак ги взехме предварително.
  2. 88 лв – Капаро за шофьора ни – толкова – пак го платихме предварително през paypal, но всички там ни съветваха да си плащаме на място, а да не предплащаме нищо при предварителните резервации.
  3. 50 лв – Остатък за шофьора – промени се, защото както ти разказах в дългата статия за Йордания вместо 10 човека бяхме 6. В тези 50лв влизат и 10 динара за това, че същия шофьор ни закара от Акаба до летището, като си тръгвахме. Иначе щяха да отидат за такси.
  4. 18 лв – Такси от летището до Акаба при пристигането ни – Струва 10 динара, като бяхме 3ма в нашата кола и за това толкова за мен и Йоанна.
  5. 64 лв – Спане в Акаба. Не знам защо действителноста се различава от предвидените. Честно казано не си спомням от къде сме го естимирали че ще е 45, но предполагам в booking ни е изписало толкова.
  6. 162 лв – Спане във Wadi Musa – градчето до Петра.
  7. 180 лв – Спане в Пустинята (+ 4 часа сафари с джип)
  8. 254 лв – Вход в Петра – така и не си взехме Jordan Pass, защото се оказа, че като кацаш в Акаба не плащаш нищо за виза. Нямам идея реално дали ако кацнеш в Аман се плаща, но така четох насам натам из нета. Доста странно ми беше, но се радвам, че стана така и спестихме малко пари. Все пак ако ще обикаляш много повече забележоителности, на които входа е включен в Jordan Pass, помисли да си го вземеш – може да ти излезе на по-добра цена.
  9. 153 лв – Храна – честно казано очаквах това перо да е с по-висока сума, но толкоз. А пробвахме от всичко и по много + доста шишета вода и разни неща в пакетчета за през деня в пустинята и в Петра.
  10. 77 лв – Лодка с прозрачно дъно. Изскочи непредвидено, но пък ни уплътни два часа от последния ден в Акаба и беше супер стечение на обстоятелствата. Само да добавя, че то е сметката с 15 динара на човек, като шофьора ни каза, че попринцип взимат 20, но тъй като е негов познат ни направи отстъпка.
  11. 9 лв – Други – взехме малко бонбони с ядки от едно магазинче в Акаба за родителите ни.
  12. 12 лв – Застраховките – платени предварително в България, така че си останаха толкова.

В крайна сметка цялото пътуване ни излезе 1297 лв


При предварително предвидени 1175 без в тях да влиза храната смятам, че се получи много добре и така и не достигнахме до предвидения лимит от 1500, което си е супер.

Предполагам, че едно пътуване из Йордания може да излезе и по малко, но и много повече – зависи много спането и превоза, другите неща са горе долу фиксирани. И все пак не съм сигурен, че би си заслужавало да отидеш там ако не си предвидиш поне едни 1200 лв, за да може да видиш всички важни забележителности и да не те е яд, че са отишли едни пари, пък без да видиш главните неща.

Трябва да вмъкна, че не сме пили алкохол и не знам цените му. Като си взимахме кафета от разните външни щандчета с кафе на горещ пясък в Акаба, ни даваха и вода към тях, което колкото и да е, си е някакво спестяване. Не сме плащали за ползване на тоалетна – питахме в някой хотел по път и ни пускаха. За любителите на магнитчета имаше доста варианти да кажем межди 1 и 5 динара за една или повече бройки в комплект. Не съм фен на магнитчетата, така че не съм ги гледал много, но варианти бол.

Ако се готвиш за пътуване из Йордания прегледай и другите две статии по темата:

И разбира се ако имаш конкретни въпроси за бюджета, на които не съм успял да отговоря в този пост ми пиши на лично в някоя от социалните мрежи, или в коментар под този пост.

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Надявам се горните редове за нашия бюджет за Йордания да са ти били полезни!

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!


Йордания - едно магично място, което задължително да посетиш!

Видеа от пътуването ни из Йордания можеш да гледаш в края на публикацията!

Какво разгледахме, невероятните хора и какво да видиш в Петра и пустинята Wadi Rum

Напоследък ми прави впечатление, че доста хора пътуват до Йордания.
С Йоанна се поразровихме и се оказа, че там има какво да се види. Къде вдъхновени от снимки в Instagram, къде от статиите на травъл блогъри, решихме, че е време и ние да посетихме това място.
Цялото ни пътуване продължи 4 дни. Нямах конкретни очаквания, а просто се надявах да ми хареса и да направя някоя и друга готина снимка.
Не знам дали заради липсата на очаквания, или нещо друго, но останах страшно впечатлен от всичко, което видяхме по време на пътуването. Затова горещо препоръчвам и на теб да посетиш Йордания.

В този пост ще ти разкажа какво видяхме и къде обикаляхме, като се надявам да ти дам някой и друг ценен съвет и за твоя престой там.

Първа част: Нашето пътуване, къде ходихме и какво видяхме

В неделя следобяд бяхме на летището, за да се срещнем с останалите от компанията, която по първоначален план трябваше да е 10 човека.
Рядко пътуваме с толкова хора и това го правеше още по-интересно. Още предварително се оказа, че ще сме 8, а почти качили се в самолета отпаднаха още двама от хората и успешно излетяхме само 6 човека. Кой с изтичащ паспорт, кой по други причини, важното за нас беше, че пътуването започна!

Йордания, идваме!

Два часа и половина по-късно се оказахме в Акаба, Йодания (правилното произношение е с ударение на първото А – Àкаба – аз това го научих чак на втория третия ден). Метнахме се на таксита и се насочихме към хотела. Това упражнение само по себе си беше отделно преживяване, защото таксиджиите караха направо като обезумели, но после разбрахме, че явно в този град просто така си карат.
Имайте го предвид, ако искате да си взимате кола под наем. За тези, които ще предпочетат такси – от летището до централната част на града ни излезе 10 JOD (Йордански Динари), което в левове е около 25лв.

Можеш да прочетеш за бюджета ни с Йоанна и кое колко ни излезе, за да планираш по-добре и своето пътуване ето тук – Йордания – как планирахме бюджета и колко ни излезе цялото удоволствие.

В Акаба

Настанихме се в хотела ни за вечерта, който мога да препоръчам, ако търсиш по-бюджетно решение и не държиш на някакъв лукс, защото ако трябва да съм честен такъв липсваше. Плюса на мястото беше човекът зад рецепцията, който ако не броим секюритито на летището и таксиметровия шофьор, който не разбираше английски, беше и първия ми контакт с човек от Йордания. Човекът беше страшно мил и отзивчив, разбираше и говореше добре английски и се постара да се чувстваме наистина у дома си.
Забравих да спомена и името на хотела – Afnan Hotel, Aqaba, а за цени тук.

След като се порадвахме на страхотните две котки с нереално дълга козина и се настанихме по стаите, беше време за вечеря. Човека от хотела ни препоръча едно ресторантче, което и аз горещо ще ти препоръчам – Khubza & Seneya, защото това беше една от най-вкусните вечери, които съм ял от много време насам.
Попринцип имам доста претенции за храната си и има доста неща, които не ям, но всяко едно ястие, което опитахме беше феноменално. А повярвайте ми опитахме почти цялото меню, което не снимах цялото, но ето от едната страна:

Така се случи, че не снимах нито едно от ястията, което отчитам като голям пропуск, но явно ще е следващия път…

На сутринта шофьорът, който си бяхме наели да ни вози през оставащите 3 дни ни чакаше в 7 часа пред хотела. Тръгнахме в посока Петра и градчето Wadi Musa, което е точно до входа на каменния град и мястото, където щяхме да спим вечерта.
От личен опит – тръгване в 7 часа от Акаба за към Петра е прекално късно, за да имаш достатъчно време да разгледаш целия комплекс. Особено ако ще си там само един ден. Ето тук можеш да прочетеш повече и за самата Петра.

Тук е момента да те посъветвам да си наемеш човек да те вози, защото карането на кола под наем в Йордания си е едно предизвикателство. Казвам предизвикателство, защото шофьорите там не използват мигачи, изпреварват и карат и в ляво и в дясно – както дойде и не минава и една минута без да чуеш поне 5 пъти клаксон. Може да не звучи толкова лошо, но капака беше когато един бедуин влезе в насрещното точно срещу нас на път, който бих нарекъл магистрала спрямо големината му.

Пътя от Акаба до Петра беше около два часа и половина, за което време се изкачихме на 1600м надморска височина и после се спуснахме на около 800м, на колкото е Петра. Бяхме си направили резервация в Petra Palace Hotel, Wadi Musa, който мога да ти препоръчам, но с едно наум да нямаш големи очаквания, въпреки доста по-високата цена, в сравнение с хотелите в Акаба.

Пътя от Акаба до Петра

Тъй като пътувахме през първата половина на февруари и дори там си е зима по това време, в най-високите участъци от пътя имаше сняг и температурата падна до -2 градуса. Това е една от причините да се постараеш с подготовката на багажа добре, ако ще пътуваш по това време от годината.

Да се върнем на хотела за малко. Пристигайки в него към 10 часа, нямаше как да се настаним по стаите, защото настаняването е след 14 часа, но хубавото беше, че има стая за багаж, където оставихме по-голямата част от дрехите, за да ни е по-леко в Петра.
Така малко по-леки продължихме към главния вход на Петра. Там си купихме билети за деня на стойност 50 динара на човек и разпитахме на информация за нощния експириънс. Това е двучасова програма, по време на която се стига до съкровищницата – the Treasury (около 2км от входа), като целия път е осеян със свещи и те води гид, който разказва историята на Петра. На края на разходката има програма с танци и чай и малко време за нощни снимки.
Всичко супер, но за съжаление на нас не ни се получи да го преживеем, защото времето не беше много хубаво и до вечерта се развали още повече и точно тази вечер нямаше Petra by Night.
Повече детайли за Петра, какво да видиш и правиш там можеш да прочетеш в този отделен пост.

Самата Петра в целия ѝ блясък

Като цяло бих казал, че малко подценихме размера на Петра. Много хора споменават в нета, че за това място ти трябват минимум два дни и сега вече съм съгласен с тях. За това има и двудневни билети, та даже и тридневни, за най-зарибените.
Подценихме разстоянието и в началото вървяхме доста бавно, запленени от всяка скала и ниша, спирайки за снимки на всеки завой. Това разбира се доведе до недостатъчно време за разглеждане на всичко от по-съществените места в комплекса.
Факт е, че е трудно да не го направиш, защото още от самото начало те заливат невероятни гледки на изсечени в скалите сгради, пещери и наситено оранжеви скали. Сега обаче осъзнавайки по-добре размера на всичко, бих избързал в първата част.

Разгледахме Съкровищницата, качихме се, за да я видим и от високо. Катерихме се до най-високата точка на Петра и разглеждахме всичките интересни скални образувания и накрая стигнахме до манастира (Ad-Deir). За цялото приключение из Петра можеш да прочетеш в този пост – Петра – какво да видиш и правиш там.

След като бяхме обикаляли цял ден, бяхме се катерили къде ли не и ни валя дъжд, докато останахме без сили в последната отсечка от пътя, започна да се стъмва и се насочихме към хотела да търсим топлинка.
Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая. Или пък не…

Още снимки от Петра е статията посветена изцяло на града: Петра – какво да видиш и правиш там

Влязохме в хотела, където след 20 минути на рецепцията, заради тълпите от настаняващи се хора (с нашия късмет два рейса с народ се изсипаха точно преди нас), плучихме ключа от стаята на 7мия етаж и се насочихме нагоре.
Тук започнаха и неприятните изненади – климатика в стаята не искаше да тръгне (вътре беше толкова студено колкото и отвън). Капака на всичко беше, че и сешоара не работеше, а това беше ключово, за да не се налага на другия ден да сме с мокри якета. Взехме си по един горещ душ, за да се стоплим малко и отидох до рецепцията, където за щастие всичко беше спокойно и доста бързо дойде техник, който оправи и двата ни проблема.
Не че стана жега в стаята, но беше доста по-добре, а с Йоанна се редувахме да сушим суичъри и якета на сешоара.

Беше време и да ядем. На има няма 100 метра от хотела имаше един ресторант, който посетихме – Red Cave Restaurant, който не съм сигурен, че искам да препоръчам, но да кажем, че след цялото ходене през деня не ни се ходеше до по-далеч и като цяло свърши работа. Не казвам, че е лош, но явно след това ядене в Акаба на предната вечер летвата беше вдигната много високо. Хапнахме хумус с арабски питки, нещо като баница със сирене и пиле с ориз, който беше доста добре овкусен.

Приключихме с Петра за сега и беше време да се насочим към пустинята

Деня приключи с ранно лягане около 8 и малко и почти мигновенно заспиване.
На сутринта след закуска (която беше просто ок) и кофти кафе, шофьора ни взе около 9 и половина и се насочихме през снежните планини към пустинята Wadi Rum, за да прекараме един незабравим ден там.

Бих те посъветвал както за Петра, така и за пустиняат да си вземеш някакви неща за хапване и вода в раницата.

Пустинята Уади Рум (Wadi Rum), Йордания

По пътя спряхме до един супермаркет, от където взехме вода, разни сладки неща и хубаво кафе. Интересен факт е, че нищо в магазина нямаше цена на него и разбираш колко ти е сметката като идеш на касата.

След още половин час път отбихме и там ни чакаше джип с открита карусерия, където се натоварихме, за да се повозим из пустинята и да се настаним в лагера, в който прекарахме нощта.

Шофьора на джипа беше симпатяга, но така и не му запомних името. Той ни закара в Jamal Rum Camp, където след като се настанихме тръгнахме на сафари с джипа, да видим някои от забележителностите на пустинята.
Самия лагер беше разделен на две – нормални шатри и по-луксозните бели шатри с формата на полукълбо. Вторите имат прозрачна част, за да гледаш към страхотния пейзаж изпълнен със скали и пясък, а през нощта и към звездите.

Повечето лагери предлагат тези две опции, но лукса идва и на двойна цена, а ние бяхме решили да не даваме чак толкова много пари. За това и бяхме в обща шатра за 6 човека, която беше ок с изключение на факта, че тоалетната беше вътре в самата шатра и вместо врата имаше перденце. Това смути част от компанията, но за една нощ си беше ок.

По драматичното беше, че нямаше топла вода и отопление, което определено не беше любимата ми част от пътуването, но както казах – за една нощ се преживява. Облякохме се повече и се увихме. Всичко мина супер. Наистина трябва да имаш предвид, че в Йодания си става студено ако ходиш зимата.

Сафари с джип в пустинята

Преди нощта обаче имахме 4 часово сафари, което беше феноменално яко. Плюса да сме там февруари беше, че в пустинята не беше жега, та даже си беше хладно, като ни задуха вятъра отзад на откритото в джипа. Видяхме страхотни скални образувания, няколко камили, още скали, на които се катерихме (имаха невероятна гледка от горе), пихме чай в бедуинска шатра и се наслаждавахме на залеза от страхотна точка с панорамна гледка към цялата пустиня.

Разбира се видяхме и камили, които бяха мега яки!

Ето още малко снимки от сафарито, тъй като те ще разкажат историята много по-впечатляващо от думите:

След като се прибрахме от сафарито беше почти време за вечеря и отидохме в общата шатра, където в средата имаше огнище. Около него бяха насядали всички хора нощуващи в лагера и пиеха чай и разговаряха. Това което много ме учуди беше наличието на интернет. Не че беше много силен, след като 30 човека се бяха накачулили на него, но и без това с Йоанна бяхме решили да си починем от онлайн света в тези дни. Ползвахме го само за да докладваме на близките ни, че сме добре.

Като стана време да ядем, излязохме навън да видим как всъщност се приготвя автентичната бедуинска вечеря. Много интересен съд на три етажа, заровен под пясъка, който отвиха пред нас. Оказа се едно от най-добре сготвените меса с картофи и моркови, които бяхме вкусвали. Някак хем печено, хем леко задушено.

След вечеря си говорихме, слушахме музика и от хората от кемпа ни показаха малко танци. Забавлявахме се доста, което не съм сигурен, че важеше за групата от Италия (само жени), които цяла вечер чоплиха в телефоните.

Нашата компания отидоха да си лягат рано, а ние с Йоанна се разходихме малко из нощната пустиня, където видяхме 2 лисици и направихме няколко нощни снимки на лагера.
Заговорихме се с Мохамед (едно от момчетата от лагера), който ни разказа, че в пустинята освен лисиците се срещали вълци, зайци, мишки и змии.

На сутринта закусихме и ни закараха до мястото, където се прехвърлухме в буса на нашия шофьор, който ни откара в Акаба, за последния ни ден там, преди полета към България.

Последния ден, който прекарахме в Акаба

Така и не споменах до сега, но шофьора ни (Насир) се оказа страшен пич. Освен, че винаги беше точен за срещите ни, ни разказваше много за Йордания, помогна ни с намирането на някои конкретни места, последния ден, когато нямахме идея какво ще правим цял ден в Акаба, ни предложи да ни заведе при негов познат за разходка с лодка с прозрачно дъно. Това беше около 2 часа и определено си заслужаваше парите. През цялото време багажа ни беше в буса и по време на обяда, та чак до вечерта, когато Насир ни закара до летището. Много се зарадвахме за това, защото на никой не му се возеше пак при лудите таксиметрови шофьори.

Реално след разходката с лодката и обяда целия следобед ни беше малко скучен. Така и не ме впечатли толкова този град, а и честно казано бяхме малко изморени след всичко преживяно предишните дни. Бяхме на летището в 18 и 30 и до тогава общо взето пихме кафе и се шляехме из Акаба. Освен плажа, разходките с лодки и гмуркането май няма много какво да се прави. Добре де има и пазар, но не е за всеки там.

На тема гмуркане мога да спомена, че всъщност има какво да се види. Коралов риф с прилично разнообразие на корали, умишлено потопен пътнически самолет, в който може да се влиза и танк, потопен още преди 20 години. Също е интересно, че при разходката с лодка се виждат едновременно 3 от 4те държави, които граничат в Червено море – Египет, Израел и Йордания. Четвъртата, която не видяхме от там е Саудитска Арабия.

На летището след две проверки на багажа и две проверки на паспортите (защо две, така и не разбрахме) и полет около 3 часа се прибрахме късно вечерта в София.
На проверките хората с техника (като мен с фотоапарата и гимбъла) и тези, които си носеха някаква храна бяхме най-проблемни и ни проверяваха доста по-обстойно.

Супер доволен съм от цялото пътуване и Йордания е място, което определено бих посетил пак. Страхотни и екзотични гледки, топли и усмихнати хора, мега вкусна храна и цялостно усещане на един различен свят. Препоръчвам ти горещо и ти да отидеш, за да се убедиш в казаното.

Ако ще ходиш към Йордания прегледай и тези статии:

Надявам се този пост да ти е харесал, а ако е така сподели го в социалните мрежи, за да се възползват и твоите приятели от информацията в него.

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!


Черната Скала Боровец

Черната скала - една страхотна разходка в близост до Боровец

Гледай видео от Черната скала в Боровец в края на публикацията!

Ще ходиш до Боровец и се чудиш какво да видиш в района и заслужава ли си, ако не е за каране на ски и сноуборд?
В този пост ще ти кажа защо си заслужава и кое е мястото, което определено ще ти хареса ако си падаш по красиви гледки от високо.

Ако няма да е зимата на сняг ти препоръчвам да ходиш към Боровец през есента – тогава е невероятно, заради всичките шарени дървета и ако уцелиш хубав ден да има и малко слънце ще ти стане едно от любимите пътувания. Става и през останалото време разбира се, но всеки си има любим период от годината нали така.

Ние с Йоанна ходихме средата на октомври, тъй като последната сватба, която снимах за сезона беше тогава, в хотел Рила. Ако ти е интересно какво точно снимам можеш да видиш сайта ми за фото и видео заснемане ето тук, а за сватбите ето тук.

Така и така имахме това страхотно време, така и така неделята ни беше свободна, та решихме да видим какво има в района. В други блогове попаднах на информация за Черната скала и решихме, че това ще е мястото, до което ще се разходим. Идеално е за една разходка от 2-3 часа и след това късен обяд, или вечеря в някоя механа в Боровец или Самоков например.

Черната скала е както предполагаш – скала, по-точно огромна скала, така разположена, че като се качиш на нея се разкрива невероятна гледка към цялата местност покрита с микс от иглолистни и широколистни дървета, а в далечината село Радуил, което допълва страхотния пейзаж.

Как се стига до Черната скала?

От хотел Рила с колата тръгнахме в посока село Радуил. Това е на дясно по главния път (на ляво е Самоков) и на излизане от района с хотелите е апарт-хотел Секвоя, там паркирахме и тръгнахме пеша по горски път. Той попринцип може да бъде изкачен с кола, но не го препоръчвам, тъй като не е толкова хубав, а и тази разходка до горе си е част от преживяването.

В Google Maps можеш да напишеш Черната скала и ще видиш и мястото и пътя, като по него няма къде да се объркаш като цяло.

Има и друг път, който започва изкачването някъде от центъра на Боровец за който прочетох, но Google Maps ни показа този и решихме да хванем него. Радвам се, че стана така, защото по пътя се засякохме с Дарио от Exploring Beyond Sofia, с който отдавна не се бяхме виждали. Хубаво е да срещаш хора, които обичат пътуванията колкото теб. А ти обичаш ли да скиташ из красивите кътчета на България?

Продължихме изкачването, което от мястото, на което оставихме колата до Черната скала отнема един час с нормално темпо. Отне толкова дори с нашите спирания за снимки при всяко дърво и всяко листенце.
Много ми хареса как над нас се образуваше тунел от шарени листа и от време на време се прокрадваха някои слънчеви лъчи. Това допълни цялостното усещане много, за това пак ще ти кажа – най-доброто време за там е шарения период на есента. Всъщност искам да го видя с натрупал сняг, може и да си променя мнението, но тогава много ще зависи колко мъглив е деня. Определено ще е различно.

Когато приключи изкачването има по-широко място, с няколко маси и пейки и от него ти остават има-няма 100тина метра по тясна пътечка, за да излезеш от храстите върху Черната скала.

Какво е усещането в този момент?

Първата мисъл там е, дали това малко мостче ще ме издържи – не изглежда толкова стабилно…
Когато излизаш от храстите и малката пътека, трябва да минеш по малко мостче от цимент, което те отвежда на самата скала. Не се притеснявай от това – има парапети, както на моста, така и на цялата скала.
Следващото нещо, което минава през главата ти е, колко е яко изведнъж да изляза на такова място с 360 градусова гледка над долината. И вече стигайки до ръба виждаш основната гледка и в този момент забравяш за предишните мисли.

Много ми допада и като човек не мисли за мрачната история на мястото, за която няма да описвам в този пост, а се кефи на гледката и разходката сред природата всичко е страхотно.
Тъй като знам, че ще има хора, заинтригувани от мрачната история, за нея може да потърсите в Google. Не мисля, че има смисъл да я дублирам, или пък за теб да четеш кофти неща, които са били в миналото и няма да се променят, дори да я нямаше скалата.

С Йоанна постояхме на Черната скала почти час, през което време дойдоха и си отидоха доста хора – все пак беше слънчев уикенд през есента, малко преди всички да се затворят по домовете си за зимен сън. Това беше единствено не толкова приятно нещо за целия ден.

Признавам си, че даже леко се подразних на една тълпа момичета, поне 10, които още с пристигането си сигурно се чуваха чак до околните села, докато се нагласят за селфита, на които дори не се разбираше, че са сред природата…

Няма значение, няма да завършвам поста с негативизъм – всеки има право да се кефи на разходките си по какъвто начин иска, стига да не пречи на останалите разбира се. Надявам се и ти да си на това мнение и с усмивка да се поздравим като се засечем по пътеките.

Определено смятам, че Черната скала трябва да е в списъка ти с места, които да посетиш ако вече не си. А като го посетиш ми драсни някой и друг ред дали ти харесва мястото и кое те е впечатлило най-много.

Надявам се и снимките и поста да са те впечатлили, а ето тук и един бонус – влог от разходката ни с Йоанна до скалата – тъкмо докато си в YouTube канала ми можеш да се абонираш, за да гледаш и други видеа от пътуванията ми:

Другите социални мрежи, в които можеш да ме намериш са Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Хвърли едно око и на преднишната ми статия за пътувания – В подножието на Стара планина с гледка към Бухово, или пък ако скоро мислиш да ходиш из Родопите – ето една статия с моите любими места там – Родопите – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!


В подножието на Стара планина

В подножието на Стара планина с гледка към Бухово

В подножието на Стара планина с гледка към Бухово

Тази година едно от първите ни пътувания се случи още с първите дни на февруари, което си е доста яко при положение, че миналата го оставихме, чак за средата на март.
То с това време нито имаше сняг, за хубава снежна разходка, нито пък е вече пролет, за да се изкефим на разлистващите се дървета, но и на мен и на Йоанна тази разходка ни се отрази много добре.

Ходихме до Бухово и горите в подножието на Стара планина.

Бухово се намира на 25 км от центъра на София на излизане по Ботевградско шосе. Караш 5 минути по магистралата за Варна и отбиваш на табелата за Яна. Още 5 минути и си там.
Това е мястото, където съм израснал и ходех на училище до 7 клас. Хиляди пъти сме обикаляли гората над града, с приятели още като деца и тъй като познавам района реших да заведа Йоанна да види това място.

Не, че е нещо толкова специално, тъй като не влязохме в гората толкова на дълбоко, но определено беше много приятно да се разходим сред 20 метровите борове. Редувахме открити пространства, за да ни напече слънцето в този така приятен и топъл ден със сянката на боровете и храсталаците наоколо.

Накрая разходката ни завърши с една шепа сняг успяла да се скрие в сенките и близо до нея едно полуостровче на скала, от което се разкриваше страхорна гледка. Признавам, че през пролетта, или есента, когато гората се обагри в различните нюанси ще е още по-красиво, но толкова много се радвам, че отидохме. Отрази ми се добре това разнообразяване на зяпането в монитора.

Надявам се с тази къса статия да подбудя и у теб желанието да се разходиш сред природата и да оставиш компютъра за малко. Ще ти се отрази страхотно, обещавам!

Все пак да вляза в малко конкретика за мястото и какво може да видиш там, ако решиш и ти да се запътиш в тази посока:

Бухово е малко градче, което още от самото начало при бензиностанцията е разделено на две от някогашната река Буховчица, сега звучно наричана “Канала” от местните… Ако продължиш по главния път ще преминеш през цялото населено място, което е малко над километър по дължина и веднага след голям площад ще можеш да видиш едно от интересните места – пистата.

Пистата е стара картинг писта, която в момента не функционира, но се е запазила доста, даже до колкото знам от време на време се организират някакви състезания. В повечето случаи обаче някой я ползва да тренира дрифтинг, или пък по-начинаещите в шофирането трупат опит по обратните ѝ завои.

Продължавайки нагоре вече влизаш в гората, където има “основен” път, който води навътре и след няколко стотин метра се разделя на други два. Първият води до бентовете, където при втория бент има масички с пейки и е много приятно за пикник, а втория, след леко изкачване, води до буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Няма да влизам в детайли за всяко разклонение, тъй като има още няколко, от които едното е по-интересно, защото води до връх Мургаш (1,687м.), където има метеорологична станция. Гледката от горе в страхотна, ако няма облаци.

Както казах ние с Йоанна си стояхме по-близо до града, тъй като цялата рзходка беше около 3 часа. Ето няколко снимки от мястото, на което се заседяхме повече, но все пак не прекалено, че излезе студен вятър, който ни напомни, че е добре да се приберем преди залеза, за да не се провираме между дърветата по тъмно.

В подножието на Стара планина

Бърз полет с дрона и обратно към града. Там останахме в апартамента на родителите ми и си сготвихме набързо, за да починем след разходката и да обмислим следващото ни пътуване, което ще е до малко по-далеч, а именно Йордания. Но за там ще вляза в детайли, когато се върнем.

Надявам се този пост да ти допада, а ако е така драсни ми коментар под него, или го сподели с приятели. Може и двете (;

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, фотография, видео заснемане и обработка: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!


barba italiana products

Как да се справим с проблемите: мазна коса и пърхот

Как да се справим с проблемите: мазна коса и пърхот

За съжаление мазната коса е един проблем, от който страдат много мъже, а на всичкото отгоре не е нещо перманентно дето го имаш или нямаш, а може да се появи при всеки. За това и пиша тази статия, с която ако помогна дори на един човек да се пребори с този проблем ще съм супер щастлив. И тъй като не искам да четеш празни приказки, да минаваме направо на въпроса и по-точно какво да направиш за да се пребориш с тази досадна мазна коса.

Миенето на косата е в основата

Всеки който се е сблъсквал с проблема мазна коса първо хваща шампоана и започва да мие често косата си с надеждата това да премахне омазняването. Ами горе-долу така стават нещата, но е супер важно да не прекаляваш с миенето. Доста мъже мият косата си сутрин преди да излязат и вечерта отново – след фитнес, или каквото правиш вечерта разбира се, но това е прекалено. За някои чувствителни кожи и коси дори веднъж на ден е прекалено много.

Разбира се не трябва да си и в другата крайност – да миеш косата си прекалено рядко. Аз гледам да я мия през ден, за да не прекалявам нито с едното нито с другото.

Много важно да кажа точно тук – шампоана, който използваш е ключа при миенето. Ако използваш шампоан с олиа в него, това определено не ти помага на справянето с мазната коса.

Моята коса е доста третирана, като се има предвид почти ежедневното ползване на лак, използването на продукти за повече обем и не на последно място боядисването, та се налага да се грижа за нея, за да бъде здрава и изглеждаща добре. От скоро използвам един шампоан на Barba Italiana – MICHELANGELO, който е с тройно действие – срещу косопад, пърхот и омазняване и с него комбинирам лосиона LEONARDO, който отново се бори с косопада, пърхота и омазняването на косата. Много съм доволен и от двете и ти ги препоръчвам силно, ако се чудиш какво да си вземеш. Най-лесния начин би бил да си ги поръчаш от онлайн магазина barba.bg и си готов за нови подвизи. Ако решиш да си ги вземеш – ползваш шампоана като го нанесеш на косата си и постоиш с него няколко минути докато миеш тялото си, а след баня не сушиш косата си и докато е още влажна пръскаш няколко пъти от лосиона и втриваш в скалпа докато се абсорбира напълно. Без да изплакваш оставяш косата да попие и още тогава ще я почувстваш по-свежа и жива.

Ако скалпа ти е сух , той обикновенно произвежда повече олиа и те отиват в косата и я правят по мазна. Погрижи се за него, за да не става това!

Яж здравословно - твоята коса е отражение на здравословното ти състояние

Ако ти си наистина здрав, то това ще се вижда и по косата ти, така че се погрижи това да е факт, като се храниш редовно и здравословно. Няма да влизам в детайли за хранителните режими, за тях ще си говорим в друг пост, но като цяло знаеш какво имам предвид и определено преяждането с XL дюнер в десет вечерта едва ли влиза в плана.

Спри да пипаш и решиш косата си прекалено често

Aко драскаш скалпа си с четката, или гребена си това отново го кара да произвежда повече олиа и накрая имаш мазна коса. Същото е и при пипането с ръка – косата просто реагира по този начин. Ясно е, че като трябва да оформиш прическа няма как да минеш без да я пипаш и решиш, но оформяш, фиксираш и приключваш с пипането, освен ако не е много наложително.

И докато сме на темата с оформянето на прическата искам да кажа също, че е важно

Каква козметика за фиксация и оформяне ползваш

Дори косата ти да не е толкова мазна, ако ползваш помада, гел или друг фиксиращ продук с мокър ефект, то това засилва впечатлението, че косата ти е омазнена и не помага да се пребориш с това, което не харесваш. Много е важно да избираме продуктите и козметиката, които ползваме добре, за да не се стига до такива неприятности.

Покрай чувствителния скалп и мазната коса често пъти се прокрадва и другия много наболял проблем при мъжете – пърхота.

Проблема с пърхота

Много често скалпа се лющи когато кожата на главата е много суха. За съжаление това може да се дължи на много неща и не всичките са под наш контрол, даже има хора, при които се появява пърхот дори ако летят със самолет повече от 2-3 часа.

Все пак обаче има и няколко неща, които можеш да контролираш. Едно от тях е да не миеш главата си с гореща вода. Това раздразва кожата след душа и тя започва да омазнява косата ти по-бързо. Нагряването като цяло не е много полезно за кожата на главата. Това включва прекаленото сушене със сешоар и излагането на слънце. Макар витамин D да е доста полезен за косата, ако прекалиш със слънцето е много вероятно да си имаш работа с пърхот и мазна коса.

За сешоара мисля, че съм споменавал в предишни статии, но пак ще кажа и тук, тъй като е много важно – насочвай струята с топъл въздух в обратна на скапка посока. Ако косата ти не е толкова дълга, че да можеш да го направиш това, значи нямаш нужда от сешоар. Добре де, ако закъсняваш за важна среща, давай – изсуши я, но наистина не прекалявай. И опитай да го ползваш на малко по хладна струя – косата ти ще ти благодари в бъдеще.

Един трик за повече обем при сушене със сешоар – наведи се надолу с главата и осатви косата си да пада и тогава суши.

Да обобщим какво правиш ако скалпа ти се лющи

Мий главата си редовно, особено ако използваш фиксираща козметика за коса. Така почистваш порите и когато те дишат и кожата и косата ти са доволни и няма да имаш проблеми с тях.

Не пипай косата си и не се реши често. За ресане можеш да си вземеш кръгла четка, с която ще оформяш по-добре прическата си, или гребен с повече разстояние между зъбите, а самите зъби да са по-заоблени. Ако са остри ще ти дерат кожата на главата. Същото важи за кръглата четка – повечето по магазините са остри и не ги препоръчвам, изобщо, но можеш да си намериш такава с топчета на всяко зъбче – те са по-щадящи за кожата на главата.

Сухия шампоан не е решение

Доста често мъжете, които не искат да мият косата си толкова често пробват различни начини и един от тях е използването на сух шампоан. Реално след него косата наистина изглежда чиста и все едно след баня, но проблема е, че повечето мъже имаме по-къси коси. Заради това сухия шампоан се нанася по-близо до скалпа и въпреки, че почиства косата остава по кожата на главата и помага за запушването на порите. При дамите е малко по-различно, защото те могат да втъркат сухия шампоан в дългата си коса, без да е в самия скалп.

Заключение за борбата с омазнената коса и пърхута

Постарай се да не миеш косата си нито прекалено често, нито прекалено рядко.
Най-вече недей да я пипаш постоянно и я реши по-рядко.
Използвай по-малко фиксираща козметика, ако е възможно – все пак в почивния ден, в който няма да ходиш никъде не е нужно да си с прическа.
Използваш качествен шампоан, балсам и лосион. В случа ти препоръчах два много добри продукта, които горещо ти препоръчвам за по-жива и поддържана коса.

Помисли и за другото окосмяване по лицето си – своята брада, на която съм посветил ето тази статия за поддръжката на брадата – хвърли едно око и на нея.

Надявам се с този пост съм успял да ти помогна и вече ще ходиш в гордо вдигната глава, без да се притесняваш от мазна коса, или пърхот по раменете.

Благодаря ти за отделеното време да прочетеш целия материал.

Ако съдържанието, което създавам ти допада разгледай и социалните ми канали:

За да не пропускаш какво пиша и поствам можеш да ме последваш във Facebook за регулярни дневни постове на различни теми ето тук.

Или може би в Instagram за снимки и видеа от пътуванията ми ето тук.

Ако пък си падаш повече по видео съдържанието – ето тук в YouTube канала ми, където ще намериш съвети и трикове за фото и видео заснемане и влогове от пътуванията ми из България и по света.

Остани себе си!

Създавай!

И до нови срещи в следващия пост!

avoid greasy hair pin

content creation hero image

Създаване на съдържание за социалните мрежи

Създаване на съдържание за социалните мрежи - Нова тема в блога и защо се появява точно сега

Здравей, от днес смятам да започна с писането и по още една тема в блога и това е създаването на съдържание. Може за теб да е странна, но е толкова обвързана с блога, с работата ми и с целия ми живот, че просто няма как да не пиша и тук за това.

Предполагам знаеш, че освен да пиша тук имам нормална работа от понеделник до петък, където съм UI & UX дизайнер в софтуерна компания (Infoleven) и освен нея заедно с Йоанна (Healthyinspiration by Joanna) имаме собствено студио за фото и видео заснемане – Shape Style Studio. Като сложиш към това и YouTube каналите ни (Danny Spasov, Joanna Pavlova, Shape Style Studio), нейната работа, която е свързана с поддръжката и развиването на социални профили за различни компании, се насъбират доста места и неща, за които да се създава съдържание нон-стоп.

Какво ми дава правото да пиша за създаването на съдържание и какво точно да очакваш

Ами всичките тези неща го изискват и през годините се научих на много похвати, тънкости и какво ли още не и в техническата и в креативната страна на нещата. За това реших, че би било доста яко да споделям тези знания с теб и всички останали, които искат да правят някаква част от тези креативни неща, като работа, за клиент, или просто като хоби. В канала ми в YouTube всъщност споделям точно такова съдържание – уроци, трикове и практики за по-успешно снимане и обработка на снимки и видеа. Ако предпочиташ видео уроците, абонирай се за този канал – Danny Spasov, а тук в блога ще описвам нещата и в текст, като ще има много примери в снимки и кратки видеа.

На какви теми по-точно ще пиша

В повечето случаи съдържанието, което създаваш за твоите канали си е строго специфично за аудиторията ти и темите, които ги вълнуват. Има обаче много тънкости в това да постваш в различните социални мрежи, в блога си, та ако ще и детайлите около рекламата, която ще правиш да върви по телевизията. Смятам да вникна и опиша тях и да ти синтезирам знанието, което се намира навсякъде в интернет на едно място и то да бъде лесно разбираемо, като пътеводител. Целта на занятието е да можеш да се фокусираш в това да мислиш за бизнеса си, за бранда или за това, което показваш на своята аудитори, вместо да се ровиш в Google и да търсиш какъв беше размера за снимка в Instagram, или как да експортнеш видео за IGTV.

Целта на занятието е да можеш да се фокусираш в това да мислиш за бизнеса си, за бранда или за това, което показваш на своята аудитория

Някои примери за постове:

  • Как да оразмеря снимките си за Instagram, така че да изглеждат максимално добре.
  • Как да обработя видео за cover във Facebook страницата си.
  • Защо не успявам да сложа cover картинки на highlight-ите ми в Instagram. Как да го направя?
  • Каква техника да използвам за видеата в новия си YouTube канал?
  • Осветление при снимането на храна за блога ми. Как да изглежда по-професионално?
  • Как се използва Photoshop за начинаещи.
  • Обработка на снимки в Lightroom и Photoshop и как се правят композити?

И още доста други теми, за които ще можеш да четеш тук в блога.

А дали ще стане това всичкото?

Както прочете в началото на този пост подхванал съм доста неща и няма да е лесно да се поддържа темпото, но съм твърдо решен, че дори да не знам всичко искам да споделям това, което вече знам. А тепърва ще научавам и много нови неща, които в момента в който почувствам, че зная достатъчно добре, че да предам и на теб – те ще влизат в блога. Искам на теб и на другите хора, които четат тези редове да ви бъде лесно при създаването на вашето съдържание.

Искам да споделям това, което вече знам, а заедно да научим още повече!

В много от нещата, с които съм се занимавал през годините съм самоук и на моменти не е имало кой да ми помогне и съм си мечтал да има някой, с тези знания, от който мога да взема съвет. Полезно е да имаш ментор, който разбира от определена тема. Сложи отгоре твоето знание, омешай ги и това е рецептата за успеха. Много се надявам аз да съм този човек за някой от вас и ако е така, това ще ме направи много щастлив. За това и ще се постарая да развивам тази тема и да дам повече газ на останалите. За тях в момента се пекът няколко поста, така че проверявай блога от време на време.

Полезно е да имаш ментор, който разбира от определена тема.

Очаквай и съвсем скоро доста безплатни ресурси, които ще ти помогнат при поддръжката на социалните ти канали. Ако не искаш да ги изпускаш може още сега да се абонираш за Newsletter-а ми ето тук.

Последвай ме в социалните мрежи за още неща от кухнята – YouTube за видеа с tips & tricks за фото и видео заснемане, Instagram за снимки от пътуванията ми и интересни ежедневни мисли в кепшъна, Facebook за ежедневни ъпдейти и по-лесна комуникация с мен и Twitter, който тепърва се опитвам да използвам по-активно и искам да си говорим директно през платформата.

Остани себе си!
Продължавай да създаваш!
И до нови срещи в следващия пост!


Wilkinson - Beard Care for Beginners

Поддръжка на брада за начинаещи

Поддръжка на брада за начинаещи

Всеки себеуважаващ се мъж отделя правилното количество време за поддръжката на брадата си. Това време разбира се е различно за всички и ти ще трябва да разбереш колко ще ти отнема и на теб, но още в първия абзац ще ти дам много ценен съвет – не претупвай тази част! Все пак говорим за лицето ти, а това е първото, което виждат хората в теб. Сега да обсъдим и някои доста по-конкретни детайли около дневната, седмичната и месечната ти рутина за поддръжка на лицето и брадата ти – чети следващите редове:

Все пак говорим за лицето ти, а това е първото, което виждат хората в теб.

Нека започна с едно много важно уточнение – съветите, които ще дам в този материал са подходящи за всички мъже. Независимо дали се бръснеш до гладко, или отглеждаш голяма брада. Няма да навлизам обаче в детайли за специфичните грижи при тези сериозно дълги бради изглеждащи, като извадени от корица на списание, като олиа, специални гребени и други подобни. Смятам, че за да стигнеш и ти до там първо трябва да минеш през тези основни детайли, за които ще пиша сега.

Първо трябва да решиш какво искаш да правиш с брадата си

Още в момента, в който първите девствени мустачки набодат на лицето на един мъж нещата започват да стават сериозни. На мен ми беше доста сложно в този момент, защото баща ми – човек с доста класическо мислене и разбирания – не ми разрешаваше да се обръсна. Казваше ми, че после и така и така ще се бръсна цял живот – нека не започвам още от ранните си тинейджърски години. Историята продължава с това, че заради няколко подмятания в училище много скоро след този разговор с баща ми, се обръснах. Той дори не забеляза, докато не говорихме по темата отново няколко седмици по-късно, когато вече нямаше толкова против и това остана поредното нещо, за което сам да си чупя главата.

Защо ти разказвам всичко това? Защото доста дълго време си чупих главата по темата, минавайки през доста моменти, в които съм се чудил защо трябва да имаме брада, през раздразнена кожа, в последствие през опити да пускам дълга такава, както си беше модерно, та до днешни дни. Смея да кажа, че през последните няколко години вече имам доста конкретна и ясна рутина за грижата за брадата си. Споделям с теб какво правя аз в детайли, а ти прецени за себе си кое да включиш в твоя ритуал за поддръжка на лицето си.

При мен положението е следното: и да искам не мога да отгледам брада, като манекените от списанията и големите модни блогове, защото моята брада сама си расте във формата на катинарче. По бузите, бакембардите и шията имам пет косъма на кръст, които освен да пречат и да ме карат да се занимавам с тях не вършат особена работа. Все пак си падам по идеята да имам брада и за това реших да оставя естествената форма и само леко да и помагам. Тук идват на помощ електрически тример, за подкъсяване на мустака и около брадичката и страхотните самобръсначки на Wilkinson, за останалата част.

Аз така определих каква да е формата на брадата ми – естествения ѝ разтеж с малко оформяне от моя страна и резултата ми допада. Харесвам как изглежда гладко избръснатото лице, но не и за мен.

Даже ще споделя с теб един интересен факт – дори годеницата ми не ме е виждала гладко избръснат никога!

Ти също трябва да решиш как искаш да изглежда брадата ти. Съветът ми е да експериментираш с няколко варианта, докато не се харесаш с някой най-много и после да останеш верен на него. Класическите са:

  • Гладко избръснат (класика, особено ако имаш остри черти на лицето си);
  • Леко набола двудневна брада (доста секси за някои дами);
  • Катинарче (внимавай с него, че не отива на всяко лице);
  • Дълга брада (ами пак си е класика, а в последните години и сериозна мода);

Разбира се има още много варианти, но първо пробвай тези. Като избереш някой конкретен, можеш да експериментираш в детайли с него, но вече ще имаш основата. Тук трябва да спомена, че е много важно и с каква прическа комбинираш брадата, но за прическите ще си говорим в друг пост.

Качественото оформяне е в основата на успеха ти в това начинание

Разбира се говоря за бръсненето. А за да е успешно то, се нуждаеш от добри инструменти. Някак tools на английски завучи толкова по-добре…
След като през годините съм изпробвал доста видове самобръсначки в момента използвам Wilkinson Sword Xtreme 3 и съм доста доволен от резултатите и лекотата, с която се случват нещата. Между брандовете за самобръсначки няма някоя невероятно огромна разлика, но за това пък в дребните детайли се крие ключа към избора на правилната за теб. В началото още преди да ги пробвам много ме спечели капачето, което е така направено, че няма да се изхлузи и да оголи ножчетата дори да е небрежно пуснато в сака ти при пътуване. От двете страни има по едно палче, което играе ролята на заключващ механизъм, който по никакъв начин не пречи на употребата – хващаш с палец и показалец и капачето излиза супер лесно.

Много важен момент за мен е да не се раздразни кожата ми след бръснене, защото няма какво да си говорим – супер неприятно е да те сърби и боли, само защото искаш да ходиш с оформена брада.

Преди години това беше една от причините за първи път да пробвам да не се бръсна до голо. Кожата ми се раздразваше и беше ужасно. Тук освен пяната за бръснене идват на помощ и овлажняващите лентички около остриетата на самобръсначката Xtreme 3. С алое, жожоба и витамин Е създават едно много приятно усещане при бръснене. При плъзването докато трите ножчета отрязват косъма до самата кожа, тя се овлажнява и след това няма дразнение и червенини. А най-малко това искаш по лицето си ако се бръснеш в последния момент преди среща с някоя дама, или се привеждаш в представителен вид за интервю за работа. Третото и също супер важно нещо, което ме спечели на страната на Wilkinson Xtreme 3 е огъващата се глава на самобръсначката. С нея лесно се следват извивките на лицето и дори да натиснеш повече от необходимото, това няма да доведе до порязване, както би станало с други, не толкова качествени самобръсначки.

След като отметнахме по-техническите детайли около самобръсначките, които определено ти препоръчва – даже съм ти подготвил една изненада накрая на статията, нека си поговорим и за правилните стъпки при бръсненето.

Как да се избръснеш без драми с кожата ти, в няколко лесни стъпки

Забелязал съм, че за съжаление доста родители и най-вече бащи де, не обясняват на синовете си как точно да се бръснат. Къде от незнание, къде от невнимание и мислейки си, че след като те го правят през ден – през два, от 30 години насам, би трябвало и ние да го знаем. Независимо каква е причината, ето тези стъпки ще ти помогнат да постигнеш перфектен резултат. Само да вмъкна, че под незнание имам предвид нежелнието, особено при по-възрастните, да пробват различна самобръсначка от класическото жълто бикче с едно ножче, в комбинация с крем Каро. Ето ги и стъпките, които ти препоръчвам да следваш:

1. Измий лицето си с топла вода – по този начин ще премахнеш мъртвата кожа от повърхността, а това помага да избегнеш порязванията.

2. Използвай пяна – особено ако и ти като мен си с по-чувствителна кожа. Това ще помогне да омекоти косъма и ще направи отрязването му лесна задача.

3. На този етап идва на помощ самобръсначката – препоръчвам ти да следиш кога е време да я смениш с нова и да не натискаш прекалено. Една хубава самобръсначка премахва нежеланото окосмяване с лекота.

4. Тук е момента да отмиеш със студена вода – освежаващо, нали?

5. Когато подсушаваш лицето си попивай с мека кърпа, а не я втривай в лицето си – по този начин е много по-малко вероятно кожата ти да се раздразни. При втриване останалата част от косъма може да нарани кожата и да прични раздразнение и зачервяване.

6. Не забравяй накрая да използваш афтършейв, или друго овлажняващо средство – кожата трябва да бъде добре хидратирана, за да изглежда жива и добре поддържана. Освен това доста дами си падат по хубавия аромат на прясно избръснат мъж и качествен афтършейв.

Кожата трябва да бъде добре хидратирана, за да изглежда жива и добре поддържана

Един много важен съвет е да прецениш дали искаш да се бръснеш срещу разтежа на косъма и ако решиш да е срещу него – следвай тези допълнителни стъпки!

1. Нека бръсненето да е след по-топъл, да не кажа горещ душ – топлата вода ще омекоти косъма и ще намали съпротивата му при отрязване срещу посоката на растежа.

2. При слагане на пяната постой с нея минута-две, преди да започнеш работата със самобръсначката – причината отново е омекотяване на брадата ти.

3. Първо се обръсни по посока на растежа на косъма и после в обратната – дори би могъл да сложиш още млако пяна преди да продължиш.

Важно е да знаеш, че някои косми в брадата си имат собствено мнение и често растат в посока, която си искат, без да се съобразяват много много.
При всички случаи ако направиш правилното бръснене своя рутина, това ще помогне много на това да свикнеш да правиш всичките тези стъпки и да не ги мислиш много много.

Какво друго трябва да знаеш за поддръжката на брадата си

Дребен, но важен детайл при добрата поддръжка на различни дължини брада, както в моя случай – катинарче с приставка номер 2 и до голо отстрани – е да не прекаляваш с количеството пяна. Все пак трябва да оформиш по-дългата част и ако лицето ти е цялото в пяна няма да видиш добре къде трябва да е границата.

Ако имаш проблем с враснали косми е добре да не натискаш много при бръснене, за да не отрязваш косъма под нивото на кожата си. Кожата е по-еластична и при този натиск може да оголи по-голяма част от косъма отколкото е видима с просто око и при отрязване толкова ниско при следващия растеж косъма да се завие под кожата и става доста неприятен за махане. Това е по-често срещано при хората с къдрави коси, но никой не е застрахован.

Проблема с врасналите косми е доста по-вероятно да се появи ако се бръснеш и на други места, освен по лицето. Тогава е и доста по-неприятен – визирам подмишниците и между краката. Съветът ми за бръснене по тези по-чувствителни места е да го правиш под душа, на течаща хладка вода. Със самобръсначка с овлажняващи ленти в този случай няма да имаш нужда от гел или пяна. Прави го след като е минало известно време под душа, за да омекне косъма и следвай посоката на растеж му, за да не се получава дразнене. Отклоних се от лицето, но това си е една много важна част от личната хигиена (за нея може да прочетеш още малко тук) и правилната поддръжка на цялостното ти окосмяване. В следващи постове ще пиша още по темата, така че следи блога и социалните ми канали – линковете са малко по-надолу.

Ако пътуваш често със самолет имай предвид, че политиката на доста авио компании е да не допускат на борда на самолета някои видове самобръсначки и това е още един случай да избереш самобръсначките за еднократна употреба. По-горе ти споменах за тези на Wilkinson, които определено ще ти препоръчам и по тази точка.

Заключителни думи за бръсненето

Ако и ти имаш някой свой трик за поддръжка на брадата си ще се радвам да го споделиш в коментарите, за да го пробвам и аз. За мен е от огромно значение винаги да подобрявам моите ритуали за поддръжка на външния си вид. Кой каквото ще да казва, хората посрещат по външния вид и дори после да ги впечатлиш неимоверно много с ум, знания и умения, това първото впечатление си остава доста дълготрайно.

Това е и една от причините да пиша на тези теми, защото може моя стил да не е перфектен за някои хора, но ако успея да помогна дори само на един човек с тези статии и съвети, да се чувства по-добре и да изглежда привлекателно за околните, аз ще се чувствам, че съм си свършил работата.

А сега е момента и за една изненада и по-конкретно - награда за теб (ПРИКЛЮЧИ)

(ПРИКЛЮЧИ) Тъй като наистина съм супер доволен от продуктите на Wilkinson Sword и по-конкретно серията Xtreme 3 с тях се разбрахме да подарим на някой от вас един комплект от тези самобръсначки, който включва двата вида самобръсначки Xtreme 3 – еднократни (комплект от 4 бр.) и дръжка със сменяема глава (комплект от 1 дръжка и 5 глави), пяна за бръснене и за лек тийзър една глава Wilkinson Sword Hydro Connect 5, за която серия ще си говорим в друг материал. Доста готин комплект, който ще служи вярно на спечелилия доста дълго време.

(ПРИКЛЮЧИ) За да разбереш как може да спечелиш награда отиди на Facebook страницата на блога ми и виж последния пост по темата, ето тук.

Надявам се, че тази статия ти е била полезна. Ако е така помогни ми да я разпространим до повече мъже, като я споделиш с приятелите си на лично, или в социалните мрежи.

За да не пропускаш какво пиша и поствам можеш да ме последваш във Facebook за регулярни дневни постове на различни теми ето тук.
Или може би в Instagram за снимки и видеа от пътуванията ми ето тук.
Ако пък си падаш повече по видео съдържанието – ето тук в YouTube канала ми, където ще намериш съвети и трикове за фото и видео заснемане и влогове от пътуванията ми из България и по света.

Благодаря ти за отделеното време да прочетеш целия материал и се надявам наистина да ти е бил полезен.

Остани себе си!
Създавай!
И до нови срещи в следващия пост!

Beard Care for Beginners

Как да подготвиш лицето си за студа около зимните празници

Как да подготвиш лицето си през зимата и за студа около зимните празници, а и не само

Как да подготвиш лицето си за студа около зимните празници, а и не само

В този пост ще си говорим за ежедневната поддръжка на кожата на лицето ти през зимата, плюс няколко допълнителни препоръки и детайли около зимните празници, които наближават със страшна сила.

Зимата е един период от годината, в който кожата е подложена на някои крайности и определено трябва да се погрижиш да ѝ помогнеш да устои и да остане еластична, гладка и добре хидратирана. Не искаш да се разхождаш с изпръхнала и суха кожа, все едно си прекарал две седмици на Антарктида, нали? Няма какво да увъртам повече, така че да скачаме директно в дълбокото и по-точно в съветите за това,

Как да се погрижиш кожата на лицето ти да изглежда хидратирана и чиста

Направо си е задължително да си имаш сутрешен и вечерен ритуал за постигане на добър резултат. Знам, че за нас мъжете е доста по-трудно да спазваме такива неща, но да не забравяме, че кожата на лицето е първото нещо, което ще видят всички, като влезеш на партито по случай коледа или нова година. Пробвай съветите ми до тогава, пък може така да впечатлиш дамата, по която си падаш, на партито. После ще го мислиш дали да продължиш да спазваш тази рутина, но пък при такива резултати как да не го правиш!?

Ето ги и стъпките, които ще ти препоръчам, а ти си харесай поне няколко ако не всичките и действай:

1. Измивай лицето си с правилните продукти всяка сутрин и вечер. Знам, че сутрин, ставайки за поредния осеян с предизвикателства ден, ти се спи много и точно тук е момента да използваш някой измиващ продукт, който да те освежи дори повече от две шепи студена вода на лицето. Вечер е важно да отмиеш всичката мръсотия, натрупала се през деня, поднесена ти в промишлени количества от забързания градски живот. Така лягайки си с почистени и дишащи пори на сутринта лицето ти ще е свежо, а след години – благодарно, за положените грижи. Тук ще ти препоръчам и един конкретен продукт, който ползвам от известно време и успешно замени предишния с по-доброто усещане след използването му – става въпрос за Polaar Men Shine Control Face Cleanser. Предназначен за използване и сутрин и вечер с лек и приятен аромат, без ексфолиращи частици, подходящ за ежедневна употреба.

2. Подсушавай с мека кърпа попивайки, а не с втъркващи движения. И на мен, както на повечето мъже, ми е трудно да ги мисля тия неща толкова в детайли, но като го направиш няколко дни подред, останалото си идва на автопилот. Да, трябва да мислиш и за кърпата, с която се бършеш, но не е кой знае какво – и без това с мека кърпа ще ти е доста по-приятно и не можеш да го отречеш.

3. Много е важно лицето да бъде добре хидратирано и за това следващата стъпка е да се намажеш с хидратиращ продукт. Разбира се, че може да използваш някой крем на по-добрата ти половинка, но имай предвид, че мъжката кожа е доста по-груба от женската и е по-добре да използваш продукт, предназначен за мъже. Тук ще ти препоръчам този, от който аз съм доста доволен и използвам в комбинация с измиващото от първа стъпка – Polaar Men Dual Action Moisturizing Fluid. С приятен аромат и добре хидратиращ, а дори може да се използва и за афтършейв. Не пропускай да хидратираш кожата си и сутрин и вечер, за да имат резултат усилията ти. Едно от първите неща, които виждат жените, след добре поддържаните ти нокти, е правилно хидратирана ти кожа. Нанеси малко количество от крема върху кожата на лицето си и втривай с въртеливи движения по цялото лице, особено върху по-сухите места. Още веднага ще усетиш по приятното и свежо усещане, а след няколко дни ще се чувстваш като нов човек.

4. Това до тук бяха ежедневните стъпки – не са толкова много и сложни нали така? Четвъртата е по-скоро за през ден. В нея си говорим за кожата на главата ти, която определено не е за пренебрегване, а покрай нея и косата. Препоръчвам ти да използваш не много агресивен шампоан, може би такъв, подходящ за ежедневна употреба. Като цяло не е хубаво нито за косата, нито за кожата на главата да бъде мита прекалено много, защото по този начин се отмиват естествените олиа, произвеждани от телата ни, за да поддържат косата и кожата. Това може да доведе до суха и изтощена коса и кожа. Препоръката ми е да миеш косата си не по-често от през ден, а ако можеш и през два ще е добре. Това разбира се не изключва душа всеки ден, но не е задължително като си в банята да миеш и косата си. Това е трудно за много мъже, но вярвам, че ще можеш да го спазваш. Най-трудно е ако поддържаш някоя по-специфична прическа, защото понякога е трудно на мръсна, или започнала да се къдри коса. Аз имам този проблем, но с използване на правилните стилизиращи продкти е постижимо. Да се върнем на косата за малко – ще ти препоръчам и един шампоан, който използвам последния месец и който е комбиниран с балсам в него, за да не ти се налага да ползваш два отделни продукта – Barba Italiana Shampoo & Conditioner Cesare. След измиване оставя много приятен, стилен и мъжествен аромат, който твоята дама ще оцени със сигурност.

5. В този пост няма да отделям толкова сериозно внимание на брадата, защото подготвям отделен такъв, посветен изцяло на тази тема, но ще ти спомена още един продукт на Polaar, който беше в комплект с предишните два продукта на марката, които споменавам по-нагоре, а именно – Polaar Men Anti-Irritation Shaving Gel. Това е гел за бръснене, за чувствителна кожа, който помага да не се появяват зачервявания, дразнене и сърбежи. Комплекта от който са част тези три продукта на Polaar може да намериш в доста удобен размер за пътувания, с малка чантичка към тях ето тук.

Не смятам, че стъпките са сложни, така че определено можеш да ги опиташ и сам да се убедиш в резултатите и то след минимално време.

Студа навън в комбинация с топлината, като влезеш вътре и после пак обратно на студено не се отразява добре на кожата на лицето ти, така че направи нещо по въпроса!

Покрай наближаващите празници ще се наложи да накупиш и един куп подаръци за близките ти хора – комплекта за пътуване на Polaar е едно доста добро решение на този проблем за някой мъж около теб. Ако пък смяташ, че не е подходящо да подариш козметика – помисли и за един доста стилен аксесоар, който можеш да намериш пак тук, а именно дървена папионка от Дърварт. Аз си взех ето тази, като сега драмата е дали да съм с нея на нова година, или да избера риза с попска яка, а папионката да използвам на партито за именния си ден. Ти кой стил би предпочел? Сподели мнението си в коментарите под поста.

Внимание: добре хидратираната и поддържана кожа води до по-добър външен вид и повишаване на самочувствието

Да обобщя в няколко думи. Ако се постараеш първите няколко дни и се опознаете добре с тези продукти ще ти стане много лесно и приятно да ги използваш. Естествено, че ако изпуснеш някоя сутрин или вечер това не е фатално, но се постарай да се грижиш за кожата си. Все пак това е най-големия орган в телата ни и ни служи цял живот, така че е важно да ѝ обръщаме подобаващо внимание.

Измиване сутрин и вечер, подходящо хидратиране и не изпускаш кожата на главата и косата. Тук ще вмъкна нещо малко по-различно, но много важно за зимните месеци – не забравяй, че може да изгориш ако има слънчеви дни. Също така ако има сняг той отразява слънцето още повече и по време на някой преход в планината освен, че кожата на лицето ти може да изсъхне от студа, тя може и да изгори и да си неприятно зачервен на партито за нова година. В тези случаи може да ползваш някой слънцезащитен лосион и слънцезащитен балсам за устни – доста е неприятно да ти изгорят устните и ако не си го изпитвал, определено не ти го препоръчвам, като приятно преживяване.

За сега ще е това този пост, а ако ти имаш някакви въпроси или свои добри практики, за поддръжка на кожата през зимните месеци – сподели ги в коментарите. Много ще се радвам ако споделиш този материал в социалните мрежи, за да може заедно да помогнем на повече мъже да изглеждат добре на коледните и новогодишни партита.

За да не пропускаш какво пиша и поствам можеш да ме последваш във Facebook за регулярни дневни постове на различни теми ето тук.
Или може би в Instagram за снимки и видеа от пътуванията ми ето тук.
Ако пък си падаш повече по видео съдържанието – ето тук в YouTube канала ми, където ще намериш съвети и трикове за фото и видео заснемане и влогове от пътуванията ми из България и по света.

Благодаря ти за отделеното време да прочетеш целия материал и се надявам наистина да ти е бил полезен.

Остани себе си!
Създавай!
И до нови срещи в следващия пост!