Петра - какво да видиш и правиш на това магично място

Той е едно отделно преживяване от всичко друго в страната. За това и ще посветя отделен пост на него, за да ти разкажа повече за това, което видяхме и какво те съветвам да видиш и правиш в Петра. Да започваме!

Града до Петра се казва Wadi Musa и е най-удобното място за спане преди и/или след посещение в Петра, за да имаш максимално много време през деня там.

Казвам това, защото ми направи впечатление, че много хора си взимат еднодневен билет за комплекса. В този случай искаш да вземеш максималното от този ден.

Препоръките из нета са за влизане максимално рано ако искаш да няма тълпи от хора и особено ако си там на малко по-топло време от това, в което бяхме ние.

В нашия случай това не стана, защото сутринта тръгнахме от Акаба, а от там са си 2 часа и половина път с кола, като заради минаването през планините, където имаше малко сняг се движихме с ниска скорост. Местните не са свикнали много много на сняг и за това дори тези малки количества объркваха нещата.
Разбира се, че и с идване от Акаба можеш да влезеш рано, но това е в комплект с много ранно ставане и разбиране с шофьора да дойде рано. В нашия случай не цялата компания беше ЗА да ставаме толкова рано и за това се съобразихме.

Пристигнахме около 10 часа във Wadi Musa, минахме набързо през хотела да си оставим багажа в стаята за багаж (настаняването беше след 2 часа) и се запътихме към главния вход на Петра, който беше на 3 минути пеша.

Там минахме през касата, където платихме по 50 динара на човек за вход, разпитахме на информация за вечерния експириънс и продължихме към входа.

Веднага те почват с предложенията за язденето на кон или магаре, но определено не смятам, че някой трябва да се възползва, като видях колко зле се държат с животните.

Първата част от разходката малко я провлачихме, в стил “цял ден съм тук имам цялото време на света”, което разбира се не беше добра идея, но за това малко по натам.

Първо минаваш през една малко по-равна част, където наоколо има доста скали, но са по-ниски и заоблени. На няколко места още там има изсечени в скалите сгради и не малко пещери, които местните използват за да прибират животните, а и да живеят в тях.
Малко след тях започва и каньона, който определено е доста впечатляващ сам по себе си – сравнително тесен на места и доста висок. Виж на снимките:

Както ни разказаха след като походиш около 2 километра виждаш и може би най-известната забележителност в комплекса – the Treasury (Съкровищницата).

Супер впечатляващо за мен беше момента, в който през процепа в скалите видях малки части от съкровищницата. Някак магичен момент, който много ми се отпечата в съзнанието. Контраста между скалите и издялания камък, светло – тъмно и усещането за самото място. За съжаление после те удря врявата от навалицата. Спомняш си, дето написах, че е добре да се ходи в Петра рано, нали?

Пристигнахме при съкровищницата, където и духаше и най-много. Ставаше доста силно течение и направо щеше да ни отвее на моменти. След като направихме малко снимки на the Treasury отпред, където е и най-голямата тълпа и няма как да си направиш самостоятелни снимки, се качихме по скалите, за да я видим от високо. Има доста местни, които ти искат пари, за да те заведат на тази тераска, но наистина няма смисъл от това, защото е много лесно. В дясно от съкровищницата е пътя за по-напред в Петра, но ако погледнеш в дясно от него има едно по-широко място, където има доста свлечени камъни. Тръгваш на там и гледайки на дясно ще видиш пътечката с изсечените в скалите стъпала. Следваш нея и за 2-3 минути си горе.

Още малко снимки и от тераската, където имаше спящо коте, на което не му пукаше от преминаващите туристи и страхотна гледак към съкровищницата, беше време да продължим навътре в дебрите на Петра.

Следващата ни спирка, или по точно разклонение беше една част, подобна на площад, която се разклонява на 2 – едното е главния път за крайната точка на комплекса, а именно Ad-Deir, или както го наричат всички – манастира. Ние тръгнахме по другия път, който след изкачването по около 450 стъпала (така ни казаха на информация, не съм ги броил) ни отведе до най-високата точка, от която се вижда по-голямата част от Петра. Може да намерите тази висока точка под името High Place of Sacrifice.
Признавам си, това изкачване ни изтощи доста и определено помогна за трудното достигане до манастира.

Около изкачването, или може би по-скоро покрай слизането се разделихме на двойки и всяка една двойка си ходеше с различно темпо. Ние с Йоанна бяхме решили да стигнем до Ad-Deir и с бойна крачка се запътихме натам, въпреки влошаващото се време и надвисващите облаци.

Преминахме покрай доста от интересните места, защото никак нямаше да ни стигне времето ако спирахме на всяко от тях. Ето няколко снимки от преминаването покрай някои от тях:

Най-накрая стигнахме последната третина от пътя до манастира, която също беше около 2 км според хората от информация на входа. По-голямата част от нея беше супер стръмни стълби, които изсмукаха и последните ни сили, за да стигнем до крайната си цел.
Признавам, че на един или два пъти се зачудихме дали да не се откажем, но все пак бяхме дошли чак до тук и не беше време за мрънкане или отказване.

Достигнахме до крайната цел и по-точно разширението наподобяващо голям площад, къде в единия край се извисяваше манастира Ad-Deir в целия си блясък. Всъщност блестяха капките дъж, които все по-силно се изсипваха върху нас, изгонвайки почти всички туристи, което ни позволи да се полюбуваме на мястото почти сами.

Буквално на площада имаше една жена, която бързаше да си направи селфи и да се скрие и под скалите (имаше нещо като кафене там) се бяха сгушили 4-5 човека и чакаха да премине дъжда.

Въпреки, че бяхме изтощени от изкачването и двамата с Йоанна бяхме страшно впечатлени от гледката пред нас. Това изсечено в скалите сдание не е от този свят. Определено едно от местата, което трябва да бъде видяно поне веднъж в живота.

Ако се изкачиш още малко срещу манастира ще видиш една голяма скала, която отвътре е куха и е като пещера с два изхода, като единият гледа директно към входа на Ad-Deir. Починахме си вътре на сухо 10тина минути, направихме няколко снимки към изсечените скали от входа на пещерата и беше време да се насочим към хотела, за така заслужената почивка на топло. Или пък не…

Спускането по обратния път беше доста по-лесно от изкачването и доста бързо стигнахме до половината на пътя, където вече беше леко нанагорно и ни доизтощи.

Бързахме, защото дъждът от време на време намаляваше, нокогато се засилваше вече не беше леко ромолене а започваше да си вали доста сериозно.

Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая.

Какво стана в хотела и защо топлата стая не беше това, което ни се искаше, можеш да разбереш, като прочетеш ето тази статия за цялото ни пътуване в Йордания:

Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш!

А колкото до Петра – препоръчвам ти да отидеш там – няма да съжаляваш изобщо!

Хвърли едно око и на поста относно бюджета ни за Йордания:

Как планирахме бюджета си за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Надявам се горните редове да са ти били полезни!

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!

Типични туристи…