Йордания - едно магично място, което задължително да посетиш!

Какво разгледахме, невероятните хора и какво да видиш в Петра и пустинята Wadi Rum

Напоследък ми прави впечатление, че доста хора пътуват до Йордания.
С Йоанна се поразровихме и се оказа, че там има какво да се види. Къде вдъхновени от снимки в Instagram, къде от статиите на травъл блогъри, решихме, че е време и ние да посетихме това място.
Цялото ни пътуване продължи 4 дни. Нямах конкретни очаквания, а просто се надявах да ми хареса и да направя някоя и друга готина снимка.
Не знам дали заради липсата на очаквания, или нещо друго, но останах страшно впечатлен от всичко, което видяхме по време на пътуването. Затова горещо препоръчвам и на теб да посетиш Йордания.

В този пост ще ти разкажа какво видяхме и къде обикаляхме, като се надявам да ти дам някой и друг ценен съвет и за твоя престой там.

Първа част: Нашето пътуване, къде ходихме и какво видяхме

В неделя следобяд бяхме на летището, за да се срещнем с останалите от компанията, която по първоначален план трябваше да е 10 човека.
Рядко пътуваме с толкова хора и това го правеше още по-интересно. Още предварително се оказа, че ще сме 8, а почти качили се в самолета отпаднаха още двама от хората и успешно излетяхме само 6 човека. Кой с изтичащ паспорт, кой по други причини, важното за нас беше, че пътуването започна!

Йордания, идваме!

Два часа и половина по-късно се оказахме в Акаба, Йодания (правилното произношение е с ударение на първото А – Àкаба – аз това го научих чак на втория третия ден). Метнахме се на таксита и се насочихме към хотела. Това упражнение само по себе си беше отделно преживяване, защото таксиджиите караха направо като обезумели, но после разбрахме, че явно в този град просто така си карат.
Имайте го предвид, ако искате да си взимате кола под наем. За тези, които ще предпочетат такси – от летището до централната част на града ни излезе 10 JOD (Йордански Динари), което в левове е около 25лв.

Можеш да прочетеш за бюджета ни с Йоанна и кое колко ни излезе, за да планираш по-добре и своето пътуване ето тук – Йордания – как планирахме бюджета и колко ни излезе цялото удоволствие.

В Акаба

Настанихме се в хотела ни за вечерта, който мога да препоръчам, ако търсиш по-бюджетно решение и не държиш на някакъв лукс, защото ако трябва да съм честен такъв липсваше. Плюса на мястото беше човекът зад рецепцията, който ако не броим секюритито на летището и таксиметровия шофьор, който не разбираше английски, беше и първия ми контакт с човек от Йордания. Човекът беше страшно мил и отзивчив, разбираше и говореше добре английски и се постара да се чувстваме наистина у дома си.
Забравих да спомена и името на хотела – Afnan Hotel, Aqaba, а за цени тук.

След като се порадвахме на страхотните две котки с нереално дълга козина и се настанихме по стаите, беше време за вечеря. Човека от хотела ни препоръча едно ресторантче, което и аз горещо ще ти препоръчам – Khubza & Seneya, защото това беше една от най-вкусните вечери, които съм ял от много време насам.
Попринцип имам доста претенции за храната си и има доста неща, които не ям, но всяко едно ястие, което опитахме беше феноменално. А повярвайте ми опитахме почти цялото меню, което не снимах цялото, но ето от едната страна:

Така се случи, че не снимах нито едно от ястията, което отчитам като голям пропуск, но явно ще е следващия път…

На сутринта шофьорът, който си бяхме наели да ни вози през оставащите 3 дни ни чакаше в 7 часа пред хотела. Тръгнахме в посока Петра и градчето Wadi Musa, което е точно до входа на каменния град и мястото, където щяхме да спим вечерта.
От личен опит – тръгване в 7 часа от Акаба за към Петра е прекално късно, за да имаш достатъчно време да разгледаш целия комплекс. Особено ако ще си там само един ден. Ето тук можеш да прочетеш повече и за самата Петра.

Тук е момента да те посъветвам да си наемеш човек да те вози, защото карането на кола под наем в Йордания си е едно предизвикателство. Казвам предизвикателство, защото шофьорите там не използват мигачи, изпреварват и карат и в ляво и в дясно – както дойде и не минава и една минута без да чуеш поне 5 пъти клаксон. Може да не звучи толкова лошо, но капака беше когато един бедуин влезе в насрещното точно срещу нас на път, който бих нарекъл магистрала спрямо големината му.

Пътя от Акаба до Петра беше около два часа и половина, за което време се изкачихме на 1600м надморска височина и после се спуснахме на около 800м, на колкото е Петра. Бяхме си направили резервация в Petra Palace Hotel, Wadi Musa, който мога да ти препоръчам, но с едно наум да нямаш големи очаквания, въпреки доста по-високата цена, в сравнение с хотелите в Акаба.

Пътя от Акаба до Петра

Тъй като пътувахме през първата половина на февруари и дори там си е зима по това време, в най-високите участъци от пътя имаше сняг и температурата падна до -2 градуса. Това е една от причините да се постараеш с подготовката на багажа добре, ако ще пътуваш по това време от годината.

Да се върнем на хотела за малко. Пристигайки в него към 10 часа, нямаше как да се настаним по стаите, защото настаняването е след 14 часа, но хубавото беше, че има стая за багаж, където оставихме по-голямата част от дрехите, за да ни е по-леко в Петра.
Така малко по-леки продължихме към главния вход на Петра. Там си купихме билети за деня на стойност 50 динара на човек и разпитахме на информация за нощния експириънс. Това е двучасова програма, по време на която се стига до съкровищницата – the Treasury (около 2км от входа), като целия път е осеян със свещи и те води гид, който разказва историята на Петра. На края на разходката има програма с танци и чай и малко време за нощни снимки.
Всичко супер, но за съжаление на нас не ни се получи да го преживеем, защото времето не беше много хубаво и до вечерта се развали още повече и точно тази вечер нямаше Petra by Night.
Повече детайли за Петра, какво да видиш и правиш там можеш да прочетеш в този отделен пост.

Самата Петра в целия ѝ блясък

Като цяло бих казал, че малко подценихме размера на Петра. Много хора споменават в нета, че за това място ти трябват минимум два дни и сега вече съм съгласен с тях. За това има и двудневни билети, та даже и тридневни, за най-зарибените.
Подценихме разстоянието и в началото вървяхме доста бавно, запленени от всяка скала и ниша, спирайки за снимки на всеки завой. Това разбира се доведе до недостатъчно време за разглеждане на всичко от по-съществените места в комплекса.
Факт е, че е трудно да не го направиш, защото още от самото начало те заливат невероятни гледки на изсечени в скалите сгради, пещери и наситено оранжеви скали. Сега обаче осъзнавайки по-добре размера на всичко, бих избързал в първата част.

Разгледахме Съкровищницата, качихме се, за да я видим и от високо. Катерихме се до най-високата точка на Петра и разглеждахме всичките интересни скални образувания и накрая стигнахме до манастира (Ad-Deir). За цялото приключение из Петра можеш да прочетеш в този пост – Петра – какво да видиш и правиш там.

След като бяхме обикаляли цял ден, бяхме се катерили къде ли не и ни валя дъжд, докато останахме без сили в последната отсечка от пътя, започна да се стъмва и се насочихме към хотела да търсим топлинка.
Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая. Или пък не…

Още снимки от Петра е статията посветена изцяло на града: Петра – какво да видиш и правиш там

Влязохме в хотела, където след 20 минути на рецепцията, заради тълпите от настаняващи се хора (с нашия късмет два рейса с народ се изсипаха точно преди нас), плучихме ключа от стаята на 7мия етаж и се насочихме нагоре.
Тук започнаха и неприятните изненади – климатика в стаята не искаше да тръгне (вътре беше толкова студено колкото и отвън). Капака на всичко беше, че и сешоара не работеше, а това беше ключово, за да не се налага на другия ден да сме с мокри якета. Взехме си по един горещ душ, за да се стоплим малко и отидох до рецепцията, където за щастие всичко беше спокойно и доста бързо дойде техник, който оправи и двата ни проблема.
Не че стана жега в стаята, но беше доста по-добре, а с Йоанна се редувахме да сушим суичъри и якета на сешоара.

Беше време и да ядем. На има няма 100 метра от хотела имаше един ресторант, който посетихме – Red Cave Restaurant, който не съм сигурен, че искам да препоръчам, но да кажем, че след цялото ходене през деня не ни се ходеше до по-далеч и като цяло свърши работа. Не казвам, че е лош, но явно след това ядене в Акаба на предната вечер летвата беше вдигната много високо. Хапнахме хумус с арабски питки, нещо като баница със сирене и пиле с ориз, който беше доста добре овкусен.

Приключихме с Петра за сега и беше време да се насочим към пустинята

Деня приключи с ранно лягане около 8 и малко и почти мигновенно заспиване.
На сутринта след закуска (която беше просто ок) и кофти кафе, шофьора ни взе около 9 и половина и се насочихме през снежните планини към пустинята Wadi Rum, за да прекараме един незабравим ден там.

Бих те посъветвал както за Петра, така и за пустиняат да си вземеш някакви неща за хапване и вода в раницата.

Пустинята Уади Рум (Wadi Rum), Йордания

По пътя спряхме до един супермаркет, от където взехме вода, разни сладки неща и хубаво кафе. Интересен факт е, че нищо в магазина нямаше цена на него и разбираш колко ти е сметката като идеш на касата.

След още половин час път отбихме и там ни чакаше джип с открита карусерия, където се натоварихме, за да се повозим из пустинята и да се настаним в лагера, в който прекарахме нощта.

Шофьора на джипа беше симпатяга, но така и не му запомних името. Той ни закара в Jamal Rum Camp, където след като се настанихме тръгнахме на сафари с джипа, да видим някои от забележителностите на пустинята.
Самия лагер беше разделен на две – нормални шатри и по-луксозните бели шатри с формата на полукълбо. Вторите имат прозрачна част, за да гледаш към страхотния пейзаж изпълнен със скали и пясък, а през нощта и към звездите.

Повечето лагери предлагат тези две опции, но лукса идва и на двойна цена, а ние бяхме решили да не даваме чак толкова много пари. За това и бяхме в обща шатра за 6 човека, която беше ок с изключение на факта, че тоалетната беше вътре в самата шатра и вместо врата имаше перденце. Това смути част от компанията, но за една нощ си беше ок.

По драматичното беше, че нямаше топла вода и отопление, което определено не беше любимата ми част от пътуването, но както казах – за една нощ се преживява. Облякохме се повече и се увихме. Всичко мина супер. Наистина трябва да имаш предвид, че в Йодания си става студено ако ходиш зимата.

Сафари с джип в пустинята

Преди нощта обаче имахме 4 часово сафари, което беше феноменално яко. Плюса да сме там февруари беше, че в пустинята не беше жега, та даже си беше хладно, като ни задуха вятъра отзад на откритото в джипа. Видяхме страхотни скални образувания, няколко камили, още скали, на които се катерихме (имаха невероятна гледка от горе), пихме чай в бедуинска шатра и се наслаждавахме на залеза от страхотна точка с панорамна гледка към цялата пустиня.

Разбира се видяхме и камили, които бяха мега яки!

Ето още малко снимки от сафарито, тъй като те ще разкажат историята много по-впечатляващо от думите:

След като се прибрахме от сафарито беше почти време за вечеря и отидохме в общата шатра, където в средата имаше огнище. Около него бяха насядали всички хора нощуващи в лагера и пиеха чай и разговаряха. Това което много ме учуди беше наличието на интернет. Не че беше много силен, след като 30 човека се бяха накачулили на него, но и без това с Йоанна бяхме решили да си починем от онлайн света в тези дни. Ползвахме го само за да докладваме на близките ни, че сме добре.

Като стана време да ядем, излязохме навън да видим как всъщност се приготвя автентичната бедуинска вечеря. Много интересен съд на три етажа, заровен под пясъка, който отвиха пред нас. Оказа се едно от най-добре сготвените меса с картофи и моркови, които бяхме вкусвали. Някак хем печено, хем леко задушено.

След вечеря си говорихме, слушахме музика и от хората от кемпа ни показаха малко танци. Забавлявахме се доста, което не съм сигурен, че важеше за групата от Италия (само жени), които цяла вечер чоплиха в телефоните.

Нашата компания отидоха да си лягат рано, а ние с Йоанна се разходихме малко из нощната пустиня, където видяхме 2 лисици и направихме няколко нощни снимки на лагера.
Заговорихме се с Мохамед (едно от момчетата от лагера), който ни разказа, че в пустинята освен лисиците се срещали вълци, зайци, мишки и змии.

На сутринта закусихме и ни закараха до мястото, където се прехвърлухме в буса на нашия шофьор, който ни откара в Акаба, за последния ни ден там, преди полета към България.

Последния ден, който прекарахме в Акаба

Така и не споменах до сега, но шофьора ни (Насир) се оказа страшен пич. Освен, че винаги беше точен за срещите ни, ни разказваше много за Йордания, помогна ни с намирането на някои конкретни места, последния ден, когато нямахме идея какво ще правим цял ден в Акаба, ни предложи да ни заведе при негов познат за разходка с лодка с прозрачно дъно. Това беше около 2 часа и определено си заслужаваше парите. През цялото време багажа ни беше в буса и по време на обяда, та чак до вечерта, когато Насир ни закара до летището. Много се зарадвахме за това, защото на никой не му се возеше пак при лудите таксиметрови шофьори.

Реално след разходката с лодката и обяда целия следобед ни беше малко скучен. Така и не ме впечатли толкова този град, а и честно казано бяхме малко изморени след всичко преживяно предишните дни. Бяхме на летището в 18 и 30 и до тогава общо взето пихме кафе и се шляехме из Акаба. Освен плажа, разходките с лодки и гмуркането май няма много какво да се прави. Добре де има и пазар, но не е за всеки там.

На тема гмуркане мога да спомена, че всъщност има какво да се види. Коралов риф с прилично разнообразие на корали, умишлено потопен пътнически самолет, в който може да се влиза и танк, потопен още преди 20 години. Също е интересно, че при разходката с лодка се виждат едновременно 3 от 4те държави, които граничат в Червено море – Египет, Израел и Йордания. Четвъртата, която не видяхме от там е Саудитска Арабия.

На летището след две проверки на багажа и две проверки на паспортите (защо две, така и не разбрахме) и полет около 3 часа се прибрахме късно вечерта в София.
На проверките хората с техника (като мен с фотоапарата и гимбъла) и тези, които си носеха някаква храна бяхме най-проблемни и ни проверяваха доста по-обстойно.

Супер доволен съм от цялото пътуване и Йордания е място, което определено бих посетил пак. Страхотни и екзотични гледки, топли и усмихнати хора, мега вкусна храна и цялостно усещане на един различен свят. Препоръчвам ти горещо и ти да отидеш, за да се убедиш в казаното.

Ако ще ходиш към Йордания прегледай и тези статии:

Как планирахме бюджета си за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност.
Петра – какво да видиш и правиш на това магично място.
Йордания – подготовка на багажа и какво да вземеш със себе си през зимата (пускам поста съвсем скоро).

Надявам се този пост да ти е харесал, а ако е така сподели го в социалните мрежи, за да се възползват и твоите приятели от информацията в него.

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!