Travel in Petra

Петра - какво да видиш и правиш на това магично място

Петра - какво да видиш и правиш на това магично място

Една от главните забележителности и нещото, заради което повечето хора посещават Йордания е каменния град Петра.

Той е едно отделно преживяване от всичко друго в страната. За това и ще посветя отделен пост на него, за да ти разкажа повече за това, което видяхме и какво те съветвам да видиш и правиш в Петра. Да започваме!

Града до Петра се казва Wadi Musa и е най-удобното място за спане преди и/или след посещение в Петра, за да имаш максимално много време през деня там.

Казвам това, защото ми направи впечатление, че много хора си взимат еднодневен билет за комплекса. В този случай искаш да вземеш максималното от този ден.

Препоръките из нета са за влизане максимално рано ако искаш да няма тълпи от хора и особено ако си там на малко по-топло време от това, в което бяхме ние.

Пристигането ни в Петра

В нашия случай това не стана, защото сутринта тръгнахме от Акаба, а от там са си 2 часа и половина път с кола, като заради минаването през планините, където имаше малко сняг се движихме с ниска скорост. Местните не са свикнали много много на сняг и за това дори тези малки количества объркваха нещата.
Разбира се, че и с идване от Акаба можеш да влезеш рано, но това е в комплект с много ранно ставане и разбиране с шофьора да дойде рано. В нашия случай не цялата компания беше ЗА да ставаме толкова рано и за това се съобразихме.

Пристигнахме около 10 часа във Wadi Musa, минахме набързо през хотела да си оставим багажа в стаята за багаж (настаняването беше след 2 часа) и се запътихме към главния вход на Петра, който беше на 3 минути пеша.

Там минахме през касата, където платихме по 50 динара на човек за вход, разпитахме на информация за вечерния експириънс и продължихме към входа.

Веднага те почват с предложенията за язденето на кон или магаре, но определено не смятам, че някой трябва да се възползва, като видях колко зле се държат с животните.

Първата част от разходката

Първата част от разходката малко я провлачихме, в стил “цял ден съм тук имам цялото време на света”, което разбира се не беше добра идея, но за това малко по натам.

Първо минаваш през една малко по-равна част, където наоколо има доста скали, но са по-ниски и заоблени. На няколко места още там има изсечени в скалите сгради и не малко пещери, които местните използват за да прибират животните, а и да живеят в тях.
Малко след тях започва и каньона, който определено е доста впечатляващ сам по себе си – сравнително тесен на места и доста висок. Виж на снимките:

Както ни разказаха след като походиш около 2 километра виждаш и може би най-известната забележителност в комплекса – the Treasury (Съкровищницата).

Супер впечатляващо за мен беше момента, в който през процепа в скалите видях малки части от съкровищницата. Някак магичен момент, който много ми се отпечата в съзнанието. Контраста между скалите и издялания камък, светло – тъмно и усещането за самото място. За съжаление после те удря врявата от навалицата. Спомняш си, дето написах, че е добре да се ходи в Петра рано, нали?

Пристигнахме при съкровищницата, където и духаше и най-много. Ставаше доста силно течение и направо щеше да ни отвее на моменти. След като направихме малко снимки на the Treasury отпред, където е и най-голямата тълпа и няма как да си направиш самостоятелни снимки, се качихме по скалите, за да я видим от високо. Има доста местни, които ти искат пари, за да те заведат на тази тераска, но наистина няма смисъл от това, защото е много лесно. В дясно от съкровищницата е пътя за по-напред в Петра, но ако погледнеш в дясно от него има едно по-широко място, където има доста свлечени камъни. Тръгваш на там и гледайки на дясно ще видиш пътечката с изсечените в скалите стъпала. Следваш нея и за 2-3 минути си горе.

Още малко снимки и от тераската, където имаше спящо коте, на което не му пукаше от преминаващите туристи и страхотна гледак към съкровищницата, беше време да продължим навътре в дебрите на Петра.

Какво да видиш след Съкровищницата

Следващата ни спирка, или по точно разклонение беше една част, подобна на площад, която се разклонява на 2 – едното е главния път за крайната точка на комплекса, а именно Ad-Deir, или както го наричат всички – манастира. Ние тръгнахме по другия път, който след изкачването по около 450 стъпала (така ни казаха на информация, не съм ги броил) ни отведе до най-високата точка, от която се вижда по-голямата част от Петра. Може да намерите тази висока точка под името High Place of Sacrifice.
Признавам си, това изкачване ни изтощи доста и определено помогна за трудното достигане до манастира.

Около изкачването, или може би по-скоро покрай слизането се разделихме на двойки и всяка една двойка си ходеше с различно темпо. Ние с Йоанна бяхме решили да стигнем до Ad-Deir и с бойна крачка се запътихме натам, въпреки влошаващото се време и надвисващите облаци.

Преминахме покрай доста от интересните места, защото никак нямаше да ни стигне времето ако спирахме на всяко от тях. Ето няколко снимки от преминаването покрай някои от тях:

Дали успяхме да стигнем до Ad-Deir?

Най-накрая стигнахме последната третина от пътя до манастира, която също беше около 2 км според хората от информация на входа. По-голямата част от нея беше супер стръмни стълби, които изсмукаха и последните ни сили, за да стигнем до крайната си цел.
Признавам, че на един или два пъти се зачудихме дали да не се откажем, но все пак бяхме дошли чак до тук и не беше време за мрънкане или отказване.

Достигнахме до крайната цел и по-точно разширението наподобяващо голям площад, къде в единия край се извисяваше манастира Ad-Deir в целия си блясък. Всъщност блестяха капките дъж, които все по-силно се изсипваха върху нас, изгонвайки почти всички туристи, което ни позволи да се полюбуваме на мястото почти сами.

Буквално на площада имаше една жена, която бързаше да си направи селфи и да се скрие и под скалите (имаше нещо като кафене там) се бяха сгушили 4-5 човека и чакаха да премине дъжда.

Въпреки, че бяхме изтощени от изкачването и двамата с Йоанна бяхме страшно впечатлени от гледката пред нас. Това изсечено в скалите сдание не е от този свят. Определено едно от местата, което трябва да бъде видяно поне веднъж в живота.

Ако се изкачиш още малко срещу манастира ще видиш една голяма скала, която отвътре е куха и е като пещера с два изхода, като единият гледа директно към входа на Ad-Deir. Починахме си вътре на сухо 10тина минути, направихме няколко снимки към изсечените скали от входа на пещерата и беше време да се насочим към хотела, за така заслужената почивка на топло. Или пък не…

Спускането по обратния път беше доста по-лесно от изкачването и доста бързо стигнахме до половината на пътя, където вече беше леко нанагорно и ни доизтощи.

Бързахме, защото дъждът от време на време намаляваше, нокогато се засилваше вече не беше леко ромолене а започваше да си вали доста сериозно.

Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая.

Какво стана в хотела и защо топлата стая не беше това, което ни се искаше, можеш да разбереш, като прочетеш ето тази статия за цялото ни пътуване в Йордания:

Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш!

А колкото до Петра – препоръчвам ти да отидеш там – няма да съжаляваш изобщо!

Хвърли едно око и на поста относно бюджета ни за Йордания:

Как планирахме бюджета си за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Надявам се горните редове да са ти били полезни!

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!

Типични туристи…


Как планирахме нашия бюджет за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Как планирахме нашия бюджет за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност

Този пост ще е доста по-къс, защото в него ще ти разкажа как планирахме нашия бюджет за Йордания и кое колко ни излезе в действителност, без повечето информация, която и така и така можеш да намериш ето тук – Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш! Ако ще ходиш там прегледай и този пост – Йордания – подготовка на багажа и какво да вземеш със себе си през зимата (пускам го съвсем скоро).

А сега на тема бюджет.
Преди да тръгнем си бяхме сложили таван от 1500лв за двамата с Йоанна, за всичко по време на пътуването.
Цените са в лева, като съм ги смятал по курса, който ми дава Google за обръщане на йордански динари (JOD) в лева.


Ето това е бюджета, който бяхме насмятали преди пътуването (всички цени са за двама ни):

Бюджет за Йордания:

  1. 230 лв – Самолетни билети (които бяха вече купени, може би 5-6 месеца преди пътуването). Това ни беше цената с приоритет за качването, за да можем да си вземем по още една чанта.
  2. 88 лв – Капаро за път – Това е за шофьора, който ни возеше из Йордания.
  3. 88 лв – Остатък за път.
  4. 45 лв – Спане в Акаба.
  5. 170 лв – Спане във Wadi Musa – градчето до Петра.
  6. 180 лв – Спане в Пустинята Wadi Rum.
  7. 350 лв – Jordan Pass за един ден в Петра.
  8. Храна – Не бяхме сигурни как вървят цените на храната, за това нямахме конкретна сума
  9. Други – За непредвидени покупки, които също не знаехме дали ще има и колко ще са.
  10. 12 лв – Застраховки за пътуване в чужбина с покритие до 20 000 евро.

Общо това прави 1163 лв без храната и категория други.

А сега да видим колко всъщност ни излезе пътуването в действителност.

  1. 230 лв – Самолетни билети – Те си бяха толкова – все пак ги взехме предварително.
  2. 88 лв – Капаро за шофьора ни – толкова – пак го платихме предварително през paypal, но всички там ни съветваха да си плащаме на място, а да не предплащаме нищо при предварителните резервации.
  3. 50 лв – Остатък за шофьора – промени се, защото както ти разказах в дългата статия за Йордания вместо 10 човека бяхме 6. В тези 50лв влизат и 10 динара за това, че същия шофьор ни закара от Акаба до летището, като си тръгвахме. Иначе щяха да отидат за такси.
  4. 18 лв – Такси от летището до Акаба при пристигането ни – Струва 10 динара, като бяхме 3ма в нашата кола и за това толкова за мен и Йоанна.
  5. 64 лв – Спане в Акаба. Не знам защо действителноста се различава от предвидените. Честно казано не си спомням от къде сме го естимирали че ще е 45, но предполагам в booking ни е изписало толкова.
  6. 162 лв – Спане във Wadi Musa – градчето до Петра.
  7. 180 лв – Спане в Пустинята (+ 4 часа сафари с джип)
  8. 254 лв – Вход в Петра – така и не си взехме Jordan Pass, защото се оказа, че като кацаш в Акаба не плащаш нищо за виза. Нямам идея реално дали ако кацнеш в Аман се плаща, но така четох насам натам из нета. Доста странно ми беше, но се радвам, че стана така и спестихме малко пари. Все пак ако ще обикаляш много повече забележоителности, на които входа е включен в Jordan Pass, помисли да си го вземеш – може да ти излезе на по-добра цена.
  9. 153 лв – Храна – честно казано очаквах това перо да е с по-висока сума, но толкоз. А пробвахме от всичко и по много + доста шишета вода и разни неща в пакетчета за през деня в пустинята и в Петра.
  10. 77 лв – Лодка с прозрачно дъно. Изскочи непредвидено, но пък ни уплътни два часа от последния ден в Акаба и беше супер стечение на обстоятелствата. Само да добавя, че то е сметката с 15 динара на човек, като шофьора ни каза, че попринцип взимат 20, но тъй като е негов познат ни направи отстъпка.
  11. 9 лв – Други – взехме малко бонбони с ядки от едно магазинче в Акаба за родителите ни.
  12. 12 лв – Застраховките – платени предварително в България, така че си останаха толкова.

В крайна сметка цялото пътуване ни излезе 1297 лв


При предварително предвидени 1175 без в тях да влиза храната смятам, че се получи много добре и така и не достигнахме до предвидения лимит от 1500, което си е супер.

Предполагам, че едно пътуване из Йордания може да излезе и по малко, но и много повече – зависи много спането и превоза, другите неща са горе долу фиксирани. И все пак не съм сигурен, че би си заслужавало да отидеш там ако не си предвидиш поне едни 1200 лв, за да може да видиш всички важни забележителности и да не те е яд, че са отишли едни пари, пък без да видиш главните неща.

Трябва да вмъкна, че не сме пили алкохол и не знам цените му. Като си взимахме кафета от разните външни щандчета с кафе на горещ пясък в Акаба, ни даваха и вода към тях, което колкото и да е, си е някакво спестяване. Не сме плащали за ползване на тоалетна – питахме в някой хотел по път и ни пускаха. За любителите на магнитчета имаше доста варианти да кажем межди 1 и 5 динара за една или повече бройки в комплект. Не съм фен на магнитчетата, така че не съм ги гледал много, но варианти бол.

Ако се готвиш за пътуване из Йордания прегледай и другите три статии по темата:

Йордания – едно магично място, което задължително да посетиш!

Петра – какво да видиш и правиш на това магично място.

Йордания – подготовка на багажа и какво да вземеш със себе си през зимата (статията идва съвсем скоро).

И разбира се ако имаш конкретни въпроси за бюджета, на които не съм успял да отговоря в този пост ми пиши на лично в някоя от социалните мрежи, или в коментар под този пост.

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Надявам се горните редове за нашия бюджет за Йордания да са ти били полезни!

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!


Йордания - едно магично място, което задължително да посетиш!

Йордания - едно магично място, което задължително да посетиш!

Какво разгледахме, невероятните хора и какво да видиш в Петра и пустинята Wadi Rum

Напоследък ми прави впечатление, че доста хора пътуват до Йордания.
С Йоанна се поразровихме и се оказа, че там има какво да се види. Къде вдъхновени от снимки в Instagram, къде от статиите на травъл блогъри, решихме, че е време и ние да посетихме това място.
Цялото ни пътуване продължи 4 дни. Нямах конкретни очаквания, а просто се надявах да ми хареса и да направя някоя и друга готина снимка.
Не знам дали заради липсата на очаквания, или нещо друго, но останах страшно впечатлен от всичко, което видяхме по време на пътуването. Затова горещо препоръчвам и на теб да посетиш Йордания.

В този пост ще ти разкажа какво видяхме и къде обикаляхме, като се надявам да ти дам някой и друг ценен съвет и за твоя престой там.

Първа част: Нашето пътуване, къде ходихме и какво видяхме

В неделя следобяд бяхме на летището, за да се срещнем с останалите от компанията, която по първоначален план трябваше да е 10 човека.
Рядко пътуваме с толкова хора и това го правеше още по-интересно. Още предварително се оказа, че ще сме 8, а почти качили се в самолета отпаднаха още двама от хората и успешно излетяхме само 6 човека. Кой с изтичащ паспорт, кой по други причини, важното за нас беше, че пътуването започна!

Йордания, идваме!

Два часа и половина по-късно се оказахме в Акаба, Йодания (правилното произношение е с ударение на първото А – Àкаба – аз това го научих чак на втория третия ден). Метнахме се на таксита и се насочихме към хотела. Това упражнение само по себе си беше отделно преживяване, защото таксиджиите караха направо като обезумели, но после разбрахме, че явно в този град просто така си карат.
Имайте го предвид, ако искате да си взимате кола под наем. За тези, които ще предпочетат такси – от летището до централната част на града ни излезе 10 JOD (Йордански Динари), което в левове е около 25лв.

Можеш да прочетеш за бюджета ни с Йоанна и кое колко ни излезе, за да планираш по-добре и своето пътуване ето тук – Йордания – как планирахме бюджета и колко ни излезе цялото удоволствие.

В Акаба

Настанихме се в хотела ни за вечерта, който мога да препоръчам, ако търсиш по-бюджетно решение и не държиш на някакъв лукс, защото ако трябва да съм честен такъв липсваше. Плюса на мястото беше човекът зад рецепцията, който ако не броим секюритито на летището и таксиметровия шофьор, който не разбираше английски, беше и първия ми контакт с човек от Йордания. Човекът беше страшно мил и отзивчив, разбираше и говореше добре английски и се постара да се чувстваме наистина у дома си.
Забравих да спомена и името на хотела – Afnan Hotel, Aqaba, а за цени тук.

След като се порадвахме на страхотните две котки с нереално дълга козина и се настанихме по стаите, беше време за вечеря. Човека от хотела ни препоръча едно ресторантче, което и аз горещо ще ти препоръчам – Khubza & Seneya, защото това беше една от най-вкусните вечери, които съм ял от много време насам.
Попринцип имам доста претенции за храната си и има доста неща, които не ям, но всяко едно ястие, което опитахме беше феноменално. А повярвайте ми опитахме почти цялото меню, което не снимах цялото, но ето от едната страна:

Така се случи, че не снимах нито едно от ястията, което отчитам като голям пропуск, но явно ще е следващия път…

На сутринта шофьорът, който си бяхме наели да ни вози през оставащите 3 дни ни чакаше в 7 часа пред хотела. Тръгнахме в посока Петра и градчето Wadi Musa, което е точно до входа на каменния град и мястото, където щяхме да спим вечерта.
От личен опит – тръгване в 7 часа от Акаба за към Петра е прекално късно, за да имаш достатъчно време да разгледаш целия комплекс. Особено ако ще си там само един ден. Ето тук можеш да прочетеш повече и за самата Петра.

Тук е момента да те посъветвам да си наемеш човек да те вози, защото карането на кола под наем в Йордания си е едно предизвикателство. Казвам предизвикателство, защото шофьорите там не използват мигачи, изпреварват и карат и в ляво и в дясно – както дойде и не минава и една минута без да чуеш поне 5 пъти клаксон. Може да не звучи толкова лошо, но капака беше когато един бедуин влезе в насрещното точно срещу нас на път, който бих нарекъл магистрала спрямо големината му.

Пътя от Акаба до Петра беше около два часа и половина, за което време се изкачихме на 1600м надморска височина и после се спуснахме на около 800м, на колкото е Петра. Бяхме си направили резервация в Petra Palace Hotel, Wadi Musa, който мога да ти препоръчам, но с едно наум да нямаш големи очаквания, въпреки доста по-високата цена, в сравнение с хотелите в Акаба.

Пътя от Акаба до Петра

Тъй като пътувахме през първата половина на февруари и дори там си е зима по това време, в най-високите участъци от пътя имаше сняг и температурата падна до -2 градуса. Това е една от причините да се постараеш с подготовката на багажа добре, ако ще пътуваш по това време от годината.

Да се върнем на хотела за малко. Пристигайки в него към 10 часа, нямаше как да се настаним по стаите, защото настаняването е след 14 часа, но хубавото беше, че има стая за багаж, където оставихме по-голямата част от дрехите, за да ни е по-леко в Петра.
Така малко по-леки продължихме към главния вход на Петра. Там си купихме билети за деня на стойност 50 динара на човек и разпитахме на информация за нощния експириънс. Това е двучасова програма, по време на която се стига до съкровищницата – the Treasury (около 2км от входа), като целия път е осеян със свещи и те води гид, който разказва историята на Петра. На края на разходката има програма с танци и чай и малко време за нощни снимки.
Всичко супер, но за съжаление на нас не ни се получи да го преживеем, защото времето не беше много хубаво и до вечерта се развали още повече и точно тази вечер нямаше Petra by Night.
Повече детайли за Петра, какво да видиш и правиш там можеш да прочетеш в този отделен пост.

Самата Петра в целия ѝ блясък

Като цяло бих казал, че малко подценихме размера на Петра. Много хора споменават в нета, че за това място ти трябват минимум два дни и сега вече съм съгласен с тях. За това има и двудневни билети, та даже и тридневни, за най-зарибените.
Подценихме разстоянието и в началото вървяхме доста бавно, запленени от всяка скала и ниша, спирайки за снимки на всеки завой. Това разбира се доведе до недостатъчно време за разглеждане на всичко от по-съществените места в комплекса.
Факт е, че е трудно да не го направиш, защото още от самото начало те заливат невероятни гледки на изсечени в скалите сгради, пещери и наситено оранжеви скали. Сега обаче осъзнавайки по-добре размера на всичко, бих избързал в първата част.

Разгледахме Съкровищницата, качихме се, за да я видим и от високо. Катерихме се до най-високата точка на Петра и разглеждахме всичките интересни скални образувания и накрая стигнахме до манастира (Ad-Deir). За цялото приключение из Петра можеш да прочетеш в този пост – Петра – какво да видиш и правиш там.

След като бяхме обикаляли цял ден, бяхме се катерили къде ли не и ни валя дъжд, докато останахме без сили в последната отсечка от пътя, започна да се стъмва и се насочихме към хотела да търсим топлинка.
Излязохме от Петра без никакви сили, мокри до кости и с едничката цел – горещ душ, в топлата хотелска стая. Или пък не…

Още снимки от Петра е статията посветена изцяло на града: Петра – какво да видиш и правиш там

Влязохме в хотела, където след 20 минути на рецепцията, заради тълпите от настаняващи се хора (с нашия късмет два рейса с народ се изсипаха точно преди нас), плучихме ключа от стаята на 7мия етаж и се насочихме нагоре.
Тук започнаха и неприятните изненади – климатика в стаята не искаше да тръгне (вътре беше толкова студено колкото и отвън). Капака на всичко беше, че и сешоара не работеше, а това беше ключово, за да не се налага на другия ден да сме с мокри якета. Взехме си по един горещ душ, за да се стоплим малко и отидох до рецепцията, където за щастие всичко беше спокойно и доста бързо дойде техник, който оправи и двата ни проблема.
Не че стана жега в стаята, но беше доста по-добре, а с Йоанна се редувахме да сушим суичъри и якета на сешоара.

Беше време и да ядем. На има няма 100 метра от хотела имаше един ресторант, който посетихме – Red Cave Restaurant, който не съм сигурен, че искам да препоръчам, но да кажем, че след цялото ходене през деня не ни се ходеше до по-далеч и като цяло свърши работа. Не казвам, че е лош, но явно след това ядене в Акаба на предната вечер летвата беше вдигната много високо. Хапнахме хумус с арабски питки, нещо като баница със сирене и пиле с ориз, който беше доста добре овкусен.

Приключихме с Петра за сега и беше време да се насочим към пустинята

Деня приключи с ранно лягане около 8 и малко и почти мигновенно заспиване.
На сутринта след закуска (която беше просто ок) и кофти кафе, шофьора ни взе около 9 и половина и се насочихме през снежните планини към пустинята Wadi Rum, за да прекараме един незабравим ден там.

Бих те посъветвал както за Петра, така и за пустиняат да си вземеш някакви неща за хапване и вода в раницата.

Пустинята Уади Рум (Wadi Rum), Йордания

По пътя спряхме до един супермаркет, от където взехме вода, разни сладки неща и хубаво кафе. Интересен факт е, че нищо в магазина нямаше цена на него и разбираш колко ти е сметката като идеш на касата.

След още половин час път отбихме и там ни чакаше джип с открита карусерия, където се натоварихме, за да се повозим из пустинята и да се настаним в лагера, в който прекарахме нощта.

Шофьора на джипа беше симпатяга, но така и не му запомних името. Той ни закара в Jamal Rum Camp, където след като се настанихме тръгнахме на сафари с джипа, да видим някои от забележителностите на пустинята.
Самия лагер беше разделен на две – нормални шатри и по-луксозните бели шатри с формата на полукълбо. Вторите имат прозрачна част, за да гледаш към страхотния пейзаж изпълнен със скали и пясък, а през нощта и към звездите.

Повечето лагери предлагат тези две опции, но лукса идва и на двойна цена, а ние бяхме решили да не даваме чак толкова много пари. За това и бяхме в обща шатра за 6 човека, която беше ок с изключение на факта, че тоалетната беше вътре в самата шатра и вместо врата имаше перденце. Това смути част от компанията, но за една нощ си беше ок.

По драматичното беше, че нямаше топла вода и отопление, което определено не беше любимата ми част от пътуването, но както казах – за една нощ се преживява. Облякохме се повече и се увихме. Всичко мина супер. Наистина трябва да имаш предвид, че в Йодания си става студено ако ходиш зимата.

Сафари с джип в пустинята

Преди нощта обаче имахме 4 часово сафари, което беше феноменално яко. Плюса да сме там февруари беше, че в пустинята не беше жега, та даже си беше хладно, като ни задуха вятъра отзад на откритото в джипа. Видяхме страхотни скални образувания, няколко камили, още скали, на които се катерихме (имаха невероятна гледка от горе), пихме чай в бедуинска шатра и се наслаждавахме на залеза от страхотна точка с панорамна гледка към цялата пустиня.

Разбира се видяхме и камили, които бяха мега яки!

Ето още малко снимки от сафарито, тъй като те ще разкажат историята много по-впечатляващо от думите:

След като се прибрахме от сафарито беше почти време за вечеря и отидохме в общата шатра, където в средата имаше огнище. Около него бяха насядали всички хора нощуващи в лагера и пиеха чай и разговаряха. Това което много ме учуди беше наличието на интернет. Не че беше много силен, след като 30 човека се бяха накачулили на него, но и без това с Йоанна бяхме решили да си починем от онлайн света в тези дни. Ползвахме го само за да докладваме на близките ни, че сме добре.

Като стана време да ядем, излязохме навън да видим как всъщност се приготвя автентичната бедуинска вечеря. Много интересен съд на три етажа, заровен под пясъка, който отвиха пред нас. Оказа се едно от най-добре сготвените меса с картофи и моркови, които бяхме вкусвали. Някак хем печено, хем леко задушено.

След вечеря си говорихме, слушахме музика и от хората от кемпа ни показаха малко танци. Забавлявахме се доста, което не съм сигурен, че важеше за групата от Италия (само жени), които цяла вечер чоплиха в телефоните.

Нашата компания отидоха да си лягат рано, а ние с Йоанна се разходихме малко из нощната пустиня, където видяхме 2 лисици и направихме няколко нощни снимки на лагера.
Заговорихме се с Мохамед (едно от момчетата от лагера), който ни разказа, че в пустинята освен лисиците се срещали вълци, зайци, мишки и змии.

На сутринта закусихме и ни закараха до мястото, където се прехвърлухме в буса на нашия шофьор, който ни откара в Акаба, за последния ни ден там, преди полета към България.

Последния ден, който прекарахме в Акаба

Така и не споменах до сега, но шофьора ни (Насир) се оказа страшен пич. Освен, че винаги беше точен за срещите ни, ни разказваше много за Йордания, помогна ни с намирането на някои конкретни места, последния ден, когато нямахме идея какво ще правим цял ден в Акаба, ни предложи да ни заведе при негов познат за разходка с лодка с прозрачно дъно. Това беше около 2 часа и определено си заслужаваше парите. През цялото време багажа ни беше в буса и по време на обяда, та чак до вечерта, когато Насир ни закара до летището. Много се зарадвахме за това, защото на никой не му се возеше пак при лудите таксиметрови шофьори.

Реално след разходката с лодката и обяда целия следобед ни беше малко скучен. Така и не ме впечатли толкова този град, а и честно казано бяхме малко изморени след всичко преживяно предишните дни. Бяхме на летището в 18 и 30 и до тогава общо взето пихме кафе и се шляехме из Акаба. Освен плажа, разходките с лодки и гмуркането май няма много какво да се прави. Добре де има и пазар, но не е за всеки там.

На тема гмуркане мога да спомена, че всъщност има какво да се види. Коралов риф с прилично разнообразие на корали, умишлено потопен пътнически самолет, в който може да се влиза и танк, потопен още преди 20 години. Също е интересно, че при разходката с лодка се виждат едновременно 3 от 4те държави, които граничат в Червено море – Египет, Израел и Йордания. Четвъртата, която не видяхме от там е Саудитска Арабия.

На летището след две проверки на багажа и две проверки на паспортите (защо две, така и не разбрахме) и полет около 3 часа се прибрахме късно вечерта в София.
На проверките хората с техника (като мен с фотоапарата и гимбъла) и тези, които си носеха някаква храна бяхме най-проблемни и ни проверяваха доста по-обстойно.

Супер доволен съм от цялото пътуване и Йордания е място, което определено бих посетил пак. Страхотни и екзотични гледки, топли и усмихнати хора, мега вкусна храна и цялостно усещане на един различен свят. Препоръчвам ти горещо и ти да отидеш, за да се убедиш в казаното.

Ако ще ходиш към Йордания прегледай и тези статии:

Как планирахме бюджета си за Йордания и колко ни излезе цялото удоволствие в действителност.
Петра – какво да видиш и правиш на това магично място.
Йордания – подготовка на багажа и какво да вземеш със себе си през зимата (пускам поста съвсем скоро).

Надявам се този пост да ти е харесал, а ако е така сподели го в социалните мрежи, за да се възползват и твоите приятели от информацията в него.

Социалните мрежи, в които можеш да ме намериш са YouTube, Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Остани себе си,
продължавай да създаваш
и до нови срещи в следващия пост!


Черната Скала Боровец

Черната скала - една страхотна разходка в близост до Боровец

Черната скала - една страхотна разходка в близост до Боровец

Ще ходиш до Боровец и се чудиш какво да видиш в района и заслужава ли си, ако не е за каране на ски и сноуборд?
В този пост ще ти кажа защо си заслужава и кое е мястото, което определено ще ти хареса ако си падаш по красиви гледки от високо.

Ако няма да е зимата на сняг ти препоръчвам да ходиш към Боровец през есента – тогава е невероятно, заради всичките шарени дървета и ако уцелиш хубав ден да има и малко слънце ще ти стане едно от любимите пътувания. Става и през останалото време разбира се, но всеки си има любим период от годината нали така.

Ние с Йоанна ходихме средата на октомври, тъй като последната сватба, която снимах за сезона беше тогава, в хотел Рила. Ако ти е интересно какво точно снимам можеш да видиш сайта ми за фото и видео заснемане ето тук, а за сватбите ето тук.

Така и така имахме това страхотно време, така и така неделята ни беше свободна, та решихме да видим какво има в района. В други блогове попаднах на информация за Черната скала и решихме, че това ще е мястото, до което ще се разходим. Идеално е за една разходка от 2-3 часа и след това късен обяд, или вечеря в някоя механа в Боровец или Самоков например.

Черната скала е както предполагаш – скала, по-точно огромна скала, така разположена, че като се качиш на нея се разкрива невероятна гледка към цялата местност покрита с микс от иглолистни и широколистни дървета, а в далечината село Радуил, което допълва страхотния пейзаж.

Как се стига до Черната скала?

От хотел Рила с колата тръгнахме в посока село Радуил. Това е на дясно по главния път (на ляво е Самоков) и на излизане от района с хотелите е апарт-хотел Секвоя, там паркирахме и тръгнахме пеша по горски път. Той попринцип може да бъде изкачен с кола, но не го препоръчвам, тъй като не е толкова хубав, а и тази разходка до горе си е част от преживяването.

В Google Maps можеш да напишеш Черната скала и ще видиш и мястото и пътя, като по него няма къде да се объркаш като цяло.

Има и друг път, който започва изкачването някъде от центъра на Боровец за който прочетох, но Google Maps ни показа този и решихме да хванем него. Радвам се, че стана така, защото по пътя се засякохме с Дарио от Exploring Beyond Sofia, с който отдавна не се бяхме виждали. Хубаво е да срещаш хора, които обичат пътуванията колкото теб. А ти обичаш ли да скиташ из красивите кътчета на България?

Продължихме изкачването, което от мястото, на което оставихме колата до Черната скала отнема един час с нормално темпо. Отне толкова дори с нашите спирания за снимки при всяко дърво и всяко листенце.
Много ми хареса как над нас се образуваше тунел от шарени листа и от време на време се прокрадваха някои слънчеви лъчи. Това допълни цялостното усещане много, за това пак ще ти кажа – най-доброто време за там е шарения период на есента. Всъщност искам да го видя с натрупал сняг, може и да си променя мнението, но тогава много ще зависи колко мъглив е деня. Определено ще е различно.

Когато приключи изкачването има по-широко място, с няколко маси и пейки и от него ти остават има-няма 100тина метра по тясна пътечка, за да излезеш от храстите върху Черната скала.

Какво е усещането в този момент?

Първата мисъл там е, дали това малко мостче ще ме издържи – не изглежда толкова стабилно…
Когато излизаш от храстите и малката пътека, трябва да минеш по малко мостче от цимент, което те отвежда на самата скала. Не се притеснявай от това – има парапети, както на моста, така и на цялата скала.
Следващото нещо, което минава през главата ти е, колко е яко изведнъж да изляза на такова място с 360 градусова гледка над долината. И вече стигайки до ръба виждаш основната гледка и в този момент забравяш за предишните мисли.

Много ми допада и като човек не мисли за мрачната история на мястото, за която няма да описвам в този пост, а се кефи на гледката и разходката сред природата всичко е страхотно.
Тъй като знам, че ще има хора, заинтригувани от мрачната история, за нея може да потърсите в Google. Не мисля, че има смисъл да я дублирам, или пък за теб да четеш кофти неща, които са били в миналото и няма да се променят, дори да я нямаше скалата.

С Йоанна постояхме на Черната скала почти час, през което време дойдоха и си отидоха доста хора – все пак беше слънчев уикенд през есента, малко преди всички да се затворят по домовете си за зимен сън. Това беше единствено не толкова приятно нещо за целия ден.

Признавам си, че даже леко се подразних на една тълпа момичета, поне 10, които още с пристигането си сигурно се чуваха чак до околните села, докато се нагласят за селфита, на които дори не се разбираше, че са сред природата…

Няма значение, няма да завършвам поста с негативизъм – всеки има право да се кефи на разходките си по какъвто начин иска, стига да не пречи на останалите разбира се. Надявам се и ти да си на това мнение и с усмивка да се поздравим като се засечем по пътеките.

Определено смятам, че Черната скала трябва да е в списъка ти с места, които да посетиш ако вече не си. А като го посетиш ми драсни някой и друг ред дали ти харесва мястото и кое те е впечатлило най-много.

Надявам се и снимките и поста да са те впечатлили, а ето тук и един бонус – влог от разходката ни с Йоанна до скалата – тъкмо докато си в YouTube канала ми можеш да се абонираш, за да гледаш и други видеа от пътуванията ми:

Другите социални мрежи, в които можеш да ме намериш са Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Хвърли едно око и на преднишната ми статия за пътувания – В подножието на Стара планина с гледка към Бухово, или пък ако скоро мислиш да ходиш из Родопите – ето една статия с моите любими места там – Родопите – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!


В подножието на Стара планина

В подножието на Стара планина с гледка към Бухово

В подножието на Стара планина с гледка към Бухово

Тази година едно от първите ни пътувания се случи още с първите дни на февруари, което си е доста яко при положение, че миналата го оставихме, чак за средата на март.
То с това време нито имаше сняг, за хубава снежна разходка, нито пък е вече пролет, за да се изкефим на разлистващите се дървета, но и на мен и на Йоанна тази разходка ни се отрази много добре.

Ходихме до Бухово и горите в подножието на Стара планина.

Бухово се намира на 25 км от центъра на София на излизане по Ботевградско шосе. Караш 5 минути по магистралата за Варна и отбиваш на табелата за Яна. Още 5 минути и си там.
Това е мястото, където съм израснал и ходех на училище до 7 клас. Хиляди пъти сме обикаляли гората над града, с приятели още като деца и тъй като познавам района реших да заведа Йоанна да види това място.

Не, че е нещо толкова специално, тъй като не влязохме в гората толкова на дълбоко, но определено беше много приятно да се разходим сред 20 метровите борове. Редувахме открити пространства, за да ни напече слънцето в този така приятен и топъл ден със сянката на боровете и храсталаците наоколо.

Накрая разходката ни завърши с една шепа сняг успяла да се скрие в сенките и близо до нея едно полуостровче на скала, от което се разкриваше страхорна гледка. Признавам, че през пролетта, или есента, когато гората се обагри в различните нюанси ще е още по-красиво, но толкова много се радвам, че отидохме. Отрази ми се добре това разнообразяване на зяпането в монитора.

Надявам се с тази къса статия да подбудя и у теб желанието да се разходиш сред природата и да оставиш компютъра за малко. Ще ти се отрази страхотно, обещавам!

Все пак да вляза в малко конкретика за мястото и какво може да видиш там, ако решиш и ти да се запътиш в тази посока:

Бухово е малко градче, което още от самото начало при бензиностанцията е разделено на две от някогашната река Буховчица, сега звучно наричана “Канала” от местните… Ако продължиш по главния път ще преминеш през цялото населено място, което е малко над километър по дължина и веднага след голям площад ще можеш да видиш едно от интересните места – пистата.

Пистата е стара картинг писта, която в момента не функционира, но се е запазила доста, даже до колкото знам от време на време се организират някакви състезания. В повечето случаи обаче някой я ползва да тренира дрифтинг, или пък по-начинаещите в шофирането трупат опит по обратните ѝ завои.

Продължавайки нагоре вече влизаш в гората, където има “основен” път, който води навътре и след няколко стотин метра се разделя на други два. Първият води до бентовете, където при втория бент има масички с пейки и е много приятно за пикник, а втория, след леко изкачване, води до буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Няма да влизам в детайли за всяко разклонение, тъй като има още няколко, от които едното е по-интересно, защото води до връх Мургаш (1,687м.), където има метеорологична станция. Гледката от горе в страхотна, ако няма облаци.

Както казах ние с Йоанна си стояхме по-близо до града, тъй като цялата рзходка беше около 3 часа. Ето няколко снимки от мястото, на което се заседяхме повече, но все пак не прекалено, че излезе студен вятър, който ни напомни, че е добре да се приберем преди залеза, за да не се провираме между дърветата по тъмно.

В подножието на Стара планина

Бърз полет с дрона и обратно към града. Там останахме в апартамента на родителите ми и си сготвихме набързо, за да починем след разходката и да обмислим следващото ни пътуване, което ще е до малко по-далеч, а именно Йордания. Но за там ще вляза в детайли, когато се върнем.

Надявам се този пост да ти допада, а ако е така драсни ми коментар под него, или го сподели с приятели. Може и двете (;

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, фотография, видео заснемане и обработка: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!


гледката над язовир Въча

Родопите - любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Родопите - любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Често ли си задаваш въпроса: “Къде да пътувам в България?” или “Какъв да бъде моят маршрут през уикенда?” В този пост ще ти разкажа за някои от моите любими кътчета. В частност в Родопите, където съм сигурен, че ще си прекараш страхотно и ще искаш да се върнеш пак.

Къде в България е любимото място, на което можеш да се връщаш отново и отново?

Това е втори пост посветен на Родопите и ако искаш да прочетеш първия цъкни тук – Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки. Там разказвам конкретно за първото ми пътуване из тази необятна планина, а в днешния пост ще миксирам малко три различни пътувания.

Йоанна над язовир Въча

Още в момента, в който видях язовир Въча в далечината, седейки на скалите над село Равногор, знаех че ще трябва да видя това интересно място и от близо. В последствие той се оказа и любимия ми язовир. По приятни усещания по време на престоя ми там може да се мери с язовир Белмекен, но за него ще ти разкажа в някой от следващите ми постове.

Първата ми любима дестинация в Родопите е язовир Въча

Извиващия се като змия язовир Въча с фотогеничните плаващи къщи в него и вилата с най-невероятната локация на брега му, но от другата страна, където път с кола няма.

Историята за посещението ми там започва с това, че Йоанна е ходила преди време в село Ягодина и се беше влюбила в това място. Това е едно от най-южните села в Родопите и пътя свършва точно след селото, в една красива долина. С нея си спретнахме един дълъг уикенд в това село, но тъй като не обичаме да пътуваме сами съчетахме почивката там с още няколко дни, по-сериозни разходки из Родопите с приятели.

Планът с местата за посещение беше готов и определено беше доста амбициозен. Срещнахме се с останалите от компанията при язовир Въча. Още докато планирахме цялото пътуване попаднахме на сайта на вила Дива, който ни накара да си запазим поне едно спане на това интересно и леко откъснато място. Откъснато, защото за да стигнеш до вилата трябва да оставиш колата си на малък паркинг от страната на пътя и след това да преминеш от другата с лодка. Не се притеснявай, това да те закара до там с лодката е по специалността на Иван, собственикът на вилата, или на някой от хората работещи за него. Ванката е страхотен човек и освен, че ще ти разкаже за невероятното място, на което си попаднал, ще те разведе из местата, които задължително трябва да видиш. Ето няколко снимки от язовир Въча, със спиращата му дъха красота:

След първото ни посещение на язовир Въча, нямаше как да не се върнем там отново. И както предполагам можеш да се досетиш, отново посетихме вила Дива, като този път прекарахме целия уикенд там. Можеш да видиш какво правихме и колко е невероятно мястото в това видео:

Спокойствие, гледка от Орловото око, от която ти настръхва козинката и шоколадово суфле, заслужаващо отделна Мишлен звезда

Втората ми любима дестинация до момента е панорамната площадка Орловото око. Хронологично тя се случи преди язовир Въча, но мокрото е с предимство в този пост, а и като цяло когато пътувам и откривам нови за мен места. Орловото око се намира общо взето над хотела, в който спахме в село Ягодина и предлага качване с джип до площадката. Ето тук има още малко информация за хотел Мурсал, а малко по-долу можеш да видиш и част от снимките, които направихме там. Освен екстремното возене с джип и зашеметяващата гледка от горе в хотела можеш да се насладиш на външно джакузи с подгряване на дърва, което прави експириънса още по-приятен. Само си представи да си в топлата вода с гледка към отсрещния балкан! Като ти писне да се киснеш, отиваш да пояздиш, или на разходка из околните полянки, които вдъхват безвремие и те карат да се откъснеш от този дигитален свят, в който сме зациклили ежедневно.

Не на последно място е и суфлето, което препоръчвам по всички възможни начини!

Знам, че трябва да пазиш фигура, че ходиш на фитнес и е много важно да поддържаш добра форма за лятото, но едно две суфлета за десерт и порция мекици на сутринта ще се избият с няколко тренировки в повече, но насладата от тях и то на това място ще ти остави един незабравим спомен.

Топло джакузи в хотел Мурсал

Около Ягодина освен Орловото око се намира и Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, Триград и Триградското ждрело, а това са определено едни задължителни дестинации, за всеки човек, решил да се разходи до тази страхотна част на Родопите. До Дяволското гърло има доста готин въжен тролей, а ако ще стоите повече време има с какво да го уплатните. Един чудесен пример е Дяволската еко пътека, до която за съжаление още не съм ходил, но от снимките на Мария от TravellingBuzz разбрах, че възможно най-скоро трябва да поправя тази грешка.

Да те разклатушкат в джип и да искаш пак, само и само да се върнеш на Вълчи камък

Вълчи камък – още една панорамна площадка, до която се стига с джип и пътя с него е по-дълъг от Орловото око. Супер яко е да се возиш по тези горски пътища! Гледката горе е също толкова уникална и с дъх на безвремие. Много любимо място. До там може да си вземете джип при основния път в района, до село Гьоврен. Качихме се в джип с открита карусерия и това ни позволи да си веем езиците, като кучета докато се катерихме в планината. Като пристигнахме на Вълчи камък пръскаше лек дъжд, но той не можа да ни развали прекарването. Аз съм голям фен на качествените гледки, а тук се открива такава на 360 градуса. От едната страна има изградена площадка, която напомня на Орловото око, но тази е от дърво и не знам дали е толкова стабилна, но определено е по-живописна. Освен нея може да се качите и на платформа издигаща се на поне десет метра, защото хората са решили, че гледката трябва да е още по-главозамайваща.

Панорамна площадка Вълчи камък

Много хора не са чували за Вълчи камък и затова горещо ти го препоръчвам, ако и ти си от тях. Аз знаех за съществуването на Орловото око и исках да го посетя, но това тук е едно съвсем различно изживяване и си е направо задължително. От шофьора на джипа разбрахме, че возят и до още едно място – Урдини езера, но и те за сега са в to-do списъка. Само знам, че донякъде можели да се мерят с Рилските езера и пътя до тях е около два часа с джип в пресечен терен.

Няма как да се разминем и без водопад!

Последното място, но не и по важност, за което ще ти разкажа днес е водопадът Самодивското пръскало.

Не знам дали има самодиви там, но пръска доста!

Последната ни дестинация преди да се запътим към София, беше този страхотен водопад намиращ се точно до Девин. Включихме навигацията и тръгнахме спокойни към Самодивското пръскало. Минахме през Девин и продължихме по лакатушещ път над града, в планината, където даже спряхме да се снимаме, тъй като гледката си я биваше. След около 30-40 минути по това не толкова добро пътче, лелката от гугъл ни каза да завием на ляво, но там освен един черен път, по който не бях сигурен дали ще успеем да минем, друго нямаше. Поогледахме се напред назад, да не изпускаме нещо и явно това беше единственият път до водопада. Колкото и да не ни се искаше тръгнахме по него, но много скоро се наложи да спрем, защото имаше кратери, на които някои региони на луната откровено биха завидели.

Оказа се, че не сме си направили добре рисърча за водопада и пътя към него няма нищо общо с този, по който се движехме. Заради това те съветвам – прави си рисърча в детайли и гледай как се стига до дадено място, особено ако то е някоя природна забележителност. В България голяма част от тях не са добре отбелязани, или се минава през странни места. Ако има кой да питаш, разбира се върши работа, но в този случай ние загубихме над час и половина да се лутаме по грешен път, при положение, че до водопада Самодивското пръскало се стига супер лесно.

А ето тук чети как точно се стига до водопада по правилния начин!

В интернет успяхме да открием, че до водопада има много приятна еко пътека и като разбрахме, че се казва Струилица, натам беше лесно. Лелката от гугъл ни показа пътя до началото ѝ. Ако ще ходиш до пръскалото изобщо не се занимавай да въвеждаш в навигацията Самодивското пръскало, освен ако не искаш да видиш снимки от него. Директно пиши екопътека Струилица и всичко е точно.

Карайки през Девин излизаш от града и няма и 5 минути и си на малък паркинг, който бележи началото на еко пътеката. По нея се върви 10тина минути, или 15 ако сте като нас и спирате за снимки на всеки камък и скала. Ще подминеш един малък водопад в дясно, но не той е героят на нашата история. Самодивското пръскало се намира, като се отклониш от главната еко пътека, за което си има табела при една бяла къща. Разходката до реката е много приятна по широка пътека, а след като завиеш в дясно след постройката се минава наистина в гората, което за мен беше още по-приятно. Пътеката свършва във водопада, а там е уникално яко. Ние уцелихме момент, в който нямаше други хора и му се насладихме с пълна сила. Пожелавам това и на теб. Така можеш да усетиш магията на това място, гледайки падащата вода.

В тези две видеа можеш да видиш изброените до тук места:

А ако искаш да прочетеш още за Родопите и тяхната зашеметяваща красота прочети и първа част за тях – Родопи – пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки

на брега на язовир Въча

Какво друго да видиш ако имаш повече време

Във видеата освен язовир Въча, Орловото око, Ягодина, Вълчи камък и Самодивското пръскало можеш да видиш и някои други места, които си заслужават. Първото от тях е крепоста Калето, намираща се върху една проходна пещера със страхотна гледка към село Кошница. Ако продължиш по пътя след Кошница се стига до пещерата Ухловица. И двете места ни допаднаха доста, а от това, или предишното село си купихме гигантски смилянски боб. За съжаление не успяхме да разгледаме района достатъчно добре, но пък за това ще отидем пак около Смолян. По време на престоя ни там спахме в село Смилян, в едни страхотни къщи за гости. Можеш да видиш видео и за тях ето тук:

В другото видео, където с Йоанна (healthyinspiration.eu) обикаляме все още сами минаваме и през град Широка Лъка, който ме впечатли освен със страхотните каменни покриви на къщите и с това, че е пълен с деца и млади хора. Не всеки град или село в тази част на Родопите може да се похвали с това.

Вече мина доста време от това пътуване из тази магическа планина наречена Родопи, но си го спомням като вчера. Страхотно изживяване, за което бях чел и си признавам, че малко им се чудех на хората, защо превъзхваляват тази планина, но после се убедих, че няма и капка измислица.

Родопите са един друг свят, изпълнен с красота, спокойствие и мистика.

 

каяци в Родопите
Над язовир Въча в Родопите
Язовир Въча в Родопите

Ще ходим пак там!

Вече е топло и няма как да не предвидим няколко дни в началото на лятото да поскитаме отново в Родопите. Има голяма вероятност да повторим някои от местата, като язовир Въча, вече е в to do списъка за това лято. Там също сме сложили Чудните Мостове, Дяволската еко пътека, Планетариума в Смолян, Астрономическата обсерватория Рожен, Караджов Камък и още няколко дестинации, за които ще разбереш скоро.

Даже вече ходихме до Родопите за един уикенд, но в района на Кърджали. За това ще пиша в друга статия.

Ако ти имаш любимо място в Родопите, сподели го в коментарите и какво ти допада в него, за да мога и аз и други читатели да го посетим. Искам да прекарвам повече време сред природата!

А ако текстът ти е допаднал, или си намерил нещо полезно, сподели го с приятели, за да могат и те да се надъхат да преоткрият красотата на България.

Да пътуваш е да живееш!

От скоро имам и YouTube канал, който е насочен към фото и видео заснемане и където обяснявам как правя тези снимки и видеа, които виждаш в статиите в блога и в социалните ми канали. Пускам влогове от пътуванията ми и ще можеш да видиш и на видео голяма част от описаното тук, така че обмисли да се абонираш – YouTube канал – Danny Spasov. Ако си падаш повече по Vbox7, нещата ги качвам и там – Vbox7 канал – Danny Spasov

Разгледай и другите ми социални мрежи – ще се радвам да си пишем и да коментираме! Facebook, Instagram, Twitter, 500px

гледката над язовир Въча

на брега на язовир Въча

Родопи - Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки

Родопи - Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки (Част 1)

Искаш ли да пътуваш между измеренията? Решението е едно посещение до невероятната планиан Родопи!

Ако можеш да си избереш само едно пътуване за цялата година къде би било то?

Повечето хора ще кажат море, но аз горещо ще ти препоръчам това да бъде именно тази невероятна планина. Чети следващите редове за да разбереш защо!

Защо Родопи и как започна цялото ни пътуване из България

Още от началото на 2017 година с Йоанна си говорим за това как и на двамата ни се пътува много, но по-скоро из България. Не защото няма полети до много интересни градове в Европа и по света, или защото не можем да запалим колата и да отидем на някой готин road trip. Идеята ни беше да опознаем по-добре родината си и всичките извънземни гледки и места, които предлага тя. Докато си разказвахме кой къде е ходил и какво друго иска да види, се оказа, че има много места в списъка. Запазихме годината за БГ пътувания, а първото място в списъка беше отредено на планината Родопи.

(Прочетете също и за Бузлуджа ето тук.)

Родопи

Facebook групата и компанията

Докато планирахме къде да отидем се сетихме, че можем да си направим група във Facebook, където да се организираме с приятели и да пътуваме повече хора, за да е по-весело. Така и направихме – групата беше готова на следващия ден и заредена с десетина човека, готови да се поразходят из пътищата на България, няколко примерни трипа и много нетърпение всичко да започне.
Към момента, в който пиша тези редове групата вече е по-голяма – над двеста човека и е с цел публикуване на невероятните места от страната ни, за да могат всички да ги видят, но това не означава, че съвсем скоро няма да организираме пътуване и с повече хора. Ако искаш да се присъединиш и ти виж тук – Travel Bulgaria.

Родопи

Какво да видиш и ти в Родопи

Първият ни маршрут включваше първоначално два язовира – Батак и Доспат, със спане в Цигов Чарк – много живописна местност до язовир Батак с доста малки хотелчета и вили, където да се насладите на спокойствието и красотата на района. В първия ден минахме през град Пещера и го разгледахме от високите стени на крепоста Перистера. Поддържана и наскоро реновирана, това се оказа една малка перла в района, с гледка на 360 градуса и много приятни местенца за снимки. След това се запътихме към пещерата Снежанка. Там най-интересното всъщност беше разходката от паркинга до пещерата. Солидно изкачване в началото до една пейка с доста живописна гледка и после лека пътечка до входа на пещерата. Той се охраняваше от един голям котарак изглеждащ сякаш преминал през много боеве и защитавал пещерата дълги години, с горда осанка и липсващо парченце от ухото. Имаше си и табелка с красноречив надпис – “Котка” за всички, които биха имали проблеми с този “звяр”. Денят завърши на контра стената на язовир Батак с една от най-епичните гледки за деня – тъмно синята вода осветявана зад нас от залязващото слънце, скривано от преминаващи пред него облаци, които много бързаха да се приберат преди свечеряване и препускаха диво напред. Тази невероятна скорост беше, за да се присъединят към буреносните си братя над самия язовир. Така и не заваля, дори през нощта, когато се бяхме скрили в една малка и сравнително уютна виличка.

Да се събудиш до планински язовир

Сутринта времето се беше върнало към свежото и слънчево състояние на ранната пролет и макар леко хладно, ни надъхваше за предстоящия ден. Изнесохме се от вилата рано, за да се отправим към следващата си дестинация – язовир Доспат. По пътя се насладихме на невероятни планински гледки, гори и сняг тук таме. Нямаше как да не спрем около 8 пъти, защото всеки завой предлагаше следваща красота за снимане. Любими от тях бяха още два язовира, които не бяхме предвидили, но сме много щастливи, че видяхме – Малък и Голям Беглик. Първият беше покрит с лед, но много живописен с облаците движещи се по дължината му, а на вторият – вятъра щеше да ме отвее докато се опитвах да снимам най-добрия му ъгъл качен върху парапета на язовирната стена.

Малък Беглик в Родопи

С тези и още няколко спирки накрая се спуснахме и до крайната ни дестинация – язовир Доспат.

Язовир Доспат

Една от най-зашеметяващите гледки през годината

Когато вече Google Maps ни казваше, че сме на 8-10 км от града се натъкнахме на пейка, сложена точно до мантинелата на пътя, а пред нея гората беше разчистена (явно за да прокарат електрически стълбове) и разкриваше една от най-зашеметяващите гледки, която видях през годината! До преди да видя това с очите си съм смятал, че подобни неща можеш да видиш само на някой закътан остров на другия край на света, или в трудно достъпни планини, които само най-големите смелчаци дръзват да покорят. Чувството там беше невероятно и не мога да не го препоръчам повече като едно от задължителните места за любителите на омагьосващата природа.
Следващата спирка беше град Доспат, където ако трябва да съм честен ми направи впечатление само едно площадче, точно на влизане в града, което беше направено като тераса с няколко пейки, гледащи отново към язовира. Паркирахме там и се спуснахме до самата вода, където поляната преливаше във фин пясък мокрен в края от леките вълнички. Тази точка е другото задължително място, защото от нея се вижда язовира по цялата му дължина, изгубващ се в далечината на осемнайсетте си километра.

Язовир Доспат от високо

Плана на пътуването и какво бяхме изпуснали да предвидим в него

Следващата дестинация след Доспат беше село Равногор и по-точно Бековите скали, в близост до селото. Тя е известна още и като Червената скала. Какво се обърка обаче?

Ами когато не познаваш някой район и разчиташ на Google Maps да те заведе понякога стават и гафове. Нашият гаф беше, че се наложи да караме с двете коли по най-лошия черен път из целите Родопи. Два километра по него и се върнахме, защото в един момент камъните колкото гумите започнаха да се препречват, а снега ни заобикаляше отвсякъде в боровата гора, през която лъкатушеше пътчето. След като спирахме няколко пъти да проверяваме дали ще може да минем през поредната яма решихме да минем по заобиколния път, което определено препоръчвам и на теб. Тръгнахме на обратно, от там през Пещера и Брацигово, като си набелязахме няколко неща, които искаме да видим следващия път. Пътят се виеше като спагети и час и малко по-късно се озовахме в Равногор – страхотно място, с усещане, че времето е спряло, но от това приятното, дето искаш да му се насладиш.

Иначе за Бековите скали – така и не ги видяхме, въпреки огромного ни желание. За да се стигне до тях се излиза от Равногор по малък черен път, след последната къща, а единствените указателни табели, които намерихме казват, че скалите са рна ляво, а на дясно има старинна гробница. Не мислете обаче, че тази малка табелка беше лесна за откриване… Продължихме на ляво, но не след дълго спряхме, защото пътят беше с доста сериозни кратери. Явно някои коли минаваха, но моята фиеста с 4 човека вътре закачаше и решихме да походим пеш. В първия момент в полезрението ти попада китна бяла църква сгушена в подножието на голямо скално образувание. Това ли са тези прословути скали? Ами не… Оказа се, че това, което търсим е на още 2-3 километра по същия този път, а времето беше срещу нас и слънцето оцветяваше фона зад нас в розово, оранжево и няколко нюанса на лилавото. Решихме, че няма смисъл да замръкване още преди да стигнем и се настанихме на скалите зад църквата, които искам да ти кажа, че не са никак за подценяване и определено всички си харесахме мястото, от което съзерцавахме залеза.

Не мисля, че някога ще забравя невероятната гледка, която се простираше около нас, а особено на тази светлина.

В ляво дори се виждаше едно ъгълче от язовир Въча, на който прекарахме няколко дни при едно от следващите пътувания, за което ти разказвам ето тук – Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Направихме доста снимки, няколко time-lapses и вече в мрака се запътихме към колата, а от там и към София.

Покрай Равногор

Колко зашеметяващи са Родопите и какво ми остана след обиколката там

Трудно ми е да изразя с думи колко невероятни, магически и хипнотизиращи места има във вече любимата ми планина Родопи.

Преди да стъпя там бях чувал подобни изказвания от много познати, но сега след като отидох да проверя на какво толкова се възхищават тези хора, единственото което мога да направя е да се присъединя към общото мнение. Всичките тези невероятни селца, обширни язовири, всеки със своето си уникално усещане и най-вече спиращите дъха гледки ме впечатлиха толкова много, че смятам да продължа да ходя редовно там и за напред.

В Google Maps имам доста сериозен списък със забележителности из тази така необятна планина и въпреки, че успях да видя и заснема доста от тях, все още има какво да се види. Отделно, че Родопите са едно място, което си заслужава да се разглежда отново и отново. Пълно е с места, които могат да се видят през различните сезони и все ще са красиви, но със специфичен чар, за всеки от тях. Наскоро Дарио от блога BeyondSofia започна този проект да снима дадена локация през лятото и през зимата от същите места, запазвайки същата композиция на снимката, за да се види колко е интересно всъщност да наблюдаваш едно място в различно време на годината.

 

Покрай Равногор

Каква беше следващата стъпка след солидната разходка из невероятните Родопи?

Докато си избирахме накъде да потеглим при следващото ни пътуване се заляхме с информация за 100-те национални обекта, разни алтернативни забележителности, за които почти нищо не пише из нета и разкази на хора, кое трябва задължително да видим от нашата мила родина. Опитахме се да подредим нещата с някакъв приоритет, за да си направим планове за годината, но всички оставаха с приоритет едно. Накрая по една или друга причина пак се озовахме в Родопите – явно си ни влечеше натам, но за причините за това ще разкажа в следващия ми пост на тема пътувания.

Какво ми се иска да ви оставя след прочитането на този текст

Желанието да се разходите из една от най-величествените планини в България. Просто е, но е истинско – няма човек докоснал се до красотата и духа на планината Родопи, който да не иска да се разходи там отново. В последно време и бая народ се изнесе директно да живее по разни горски селца, което всъщност е доста примамлива идея, като се сетя за трафика в София, вечно намръщените хора и мръсния въздух, който дишаме в столицата. Много съм щастлив, че голяма част от IT професиите могат да се работят и дистанционно и по-този начин тези хора, направили избора да живеят сред природата могат да изкарват добри пари и на село. Признавам си, че аз все още не съм готов да направя тази крачка и в града има бая неща, които изискват присъствието ми, но с всеки изминал ден съм все по-насъскан да прекарвам повече време в планината.

язовир Въча

Какво още видяхме през тази година, а си заслужава и ти да добавиш в списъка си с места за посещаване

Тъй като пиша статията доста време след това пътуване, вече се насъбраха не малко локации за описване и за споделяне, тъй като успяхме да пътуваме поне по веднъж всеки месец от годината.

Сподели тази статия с приятелите си, които имат нужда от напомняне, че България е зашеметяващо красива и трябва да бъде обиколена задължително! Споделянето е грижа!

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, мода, стил и живота като цяло: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

на брега на язовир Въча

Следващи:

Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Устието на река Ерма

Пещера Проходна

Седемте Рилски езера

Вила Дива на Въча

Несебър

Белоградчишките скали

Разходка из Черноморието: Созопол, Варна, Балчик, Тюленово, залив Болата, Каварна, нос Калиакра

Чудните скали и Крепостта Овеч в Провадия

Велико Търново

Боровец

Банско

Велинград и вила Вучев

Стара планина: Арката на Свободата и паметника Шипка в мрака

Пловдив